Стихове и поезия от съвременни български автори
Оптимистично
търси знаците по пътя си,
трябва дълго да пътува
изкушен от свят прекрасен.
Всеки има своя радост, ...
В затвор
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува... ...
Ден и нощ
Мълчанието вече не е чуждо.
Очите ми крещят със сто сълзи,
аз имам от спокойствието нужда.
Не са ми нужни питащи въпроси - ...
Под вол теле
под вола теле.
Понякога ,,намираше"
даже и по две.
Но дума не обели, ...
Силата
жестока е и раната кърви.
Не може тя в сърцата да утихне
от сведени в прискърбие глави!
Във мислите ни те са, във ума ни, ...
Безсилно
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...
Моята Гибелна Участ
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...
Където умът не достига
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...
Съвременни палачи
те обесиха слънцето
с черно въже,
после вдигнаха тост
и замезиха с бялото му сърце. ...
Бяла прегръдка
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.
Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки, ...
Момчетата от улица „Младежка”...
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак... ...
Бог те милва притаен
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан. ...
Продължение №14 (поема за баща ми)
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...
Продължение №13 (поема за баща ми)
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...
Продължение №12 (поема за баща ми)
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...
Продължение №11 (поема за баща ми)
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...
Път
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...
Затворена
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...
Сбогуване
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...
Подсвиркване
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...