Стихове и поезия от съвременни български автори

256.4K резултата

Намерих те

Намерих те
Света наопаки обърнах.
Зад всяко ъгълче надникнах.
Пътища дълги извървях.
В кръстопътища се лутах. ...
897 5

В бяло

Ще си сложа снежно бяла риза
от очите ти да събирам светлина
и обгърнала ме тъй отблизо,
до кожа, да ме жариш с топлина!
Ще ти закича бяло цвете ...
815 12

Една вечер в страната на спомените-2...

Една вечер в страната на спомените-2...
... Морето, Слънцето и Вятъра
в Магичен залез бяха ни родили...
... Излизахме, подпалили водата-
Желанията още не открили... ...
677 2

Монолог с Господа

Господи!
Измори ме ти, да знаеш!
Не спираш ти да ни товариш.
Не спираш ти и за една почивка.
Тормозиш ни. ...
1.3K 4

Щом тръгнеш

Когато тръгнеш, затвори вратата.
Не я оставяй като паст да зее.
Недей – да не избяга самотата,
дори без нея трудно се живее.
И вятърът внезапно да не влезе. ...
869 7

Мъко моя

МЪКО МОЯ
С Мъката заедно в утрото ставаме,
пием си двете кафето.
Пускаме компа, усмивки раздаваме -
иначе спи в чекмеджето. ...
681 8

Думи

Нямам нищо - само думи,
подредени върху хартия.
Като заключен вълк в желязна клетка
към луната нощем вия.
С тези думи аз се храня, ...
871

Трепети

Не помня първите любовни трепети,
навярно никога не съм ги чувствала,
дали сърцето ми било е все заето
по самодивските пътеки да се спуска?
Целунатите скули как горят не помня, ...
1.3K 16

Вярата ми лепне от тъга

Някъде дълбоко се стаява
мъничко неверие у мен...
Без да се усетя ме предава
в най-неподходящия момент!
И когато искам да говоря, ...
778 8

Сто години самота (не по Маркес)

Тази нощ ми горчиш и разстрелвам
всички сънища с неми очи.
Оплаквачка е мойта постеля,
даже месецът вън си мълчи.
Подранил коледар е ветрецът, ...
1.9K 3 10

Черен ангел...

Луна, обвита в прелест и печал...
Сияние неземно я обгръща -
крила на ангел - бил доскоро бял,
но горестта в черен го превръща.
Жестока участ тежко го рани, ...
1.3K 1

Есенни магии

Накичила се още в утринта
с най-тънката сребристобяла дреха,
пристига феята на есента
и гизди със слана треви, дървета.
И те искрят под нейния воал… ...
1.5K 3

Нещата от живота

Животът мачка, туй е факт
и все по-рядко чуваме за какъв да е милосърден акт.
По улицата стара хора срещаш намусени, сърдити,
като че ли от някого са те набити.
Запитах се къде изчезнаха усмихнатите хора, ...
638

Сбъднат блян

Родена бе любов красива,
дари ме с нежност, топлина.
Добрата дума в дните сиви
превръщаше на светлина.
На нейните криле понесена ...
768 4

Не ми ограбвайте душата

Не ми грабвайте душата,
аз искам волно да летя,
не ми крадете свободата,
тогава от любов ще се смиря.
Не искам на системата да служа, ...
592

Надежда

Нахлу в живота ми бавно, внимателно.
Докосна душата ми с нежна ръка.
Не се впусна в приказки празни.
Реши да откриеш дали съм "единствена".
Бавно разкриваше своята същност ...
943

* * *

Поема за тъжния
Не че е така,
но не отричам,
не че вярвам ù,
но подир нея тичам, ...
573

Напразно да останеш влюбен

Светица ли е тоз живот? Най-тежката игра-заблуда.
На слепите да бъдеш роб. Извечната духовна лудост.
А грешни ли са две тела? И допира им в таз обител?
Осъдени за куп дела. От незримия над тях Учител.
Душица ли е тоз живот? Най-тленната сълза-пътека. ...
668 6

Сън по Гоя

СЪН ПО ГОЯ
"Сънят на разума ражда чудовища" -
плакат на софийски студенти
Не усетихме как се родиха
тези тъмни чудовищни сили. ...
1K 6

Вали ноември

Вали ноември. Стичат се сълзи.
Нощта обгърнала е двама.
Потайно се изпиват със очи,
потънали в омайна амалгама.
Дъждовно капките барабанят, ...
914 1 12

Те са двойка, отдавна ги зная

На перваза два гълъба бели
се докосват с човки небрежно,
край тях ветровете са спрели
и гугугат си нежно... нежно.
Потрепват телцата им крехки, ...
1.8K 14

* * *

пребори се
с мистериите на случайното
и тръгна пак...
към мен...
какво, че дълго бягаше, ...
959

Танца на Зефир

Вехт корниз, забит
с пирон за тавана.
Перде, едва крепи,
от изящен сатен.
Кат разтопено желязо ...
1.3K

Ще ме дочакаш

Ще ме дочакаш - ето, идвам вече -
по стълбите към къщата ти слизам.
Ала не съм аз споменът далечен -
а може би съм толкова наблизо.
Ще ме дочакаш. Тръгнах посред мрака - ...
654 1

На моето момче

На Нико
Двадесет години с теб вървя
по нетъпкани от другите пътеки.
Бях любимата за теб жена,
ти – мой рицар в бляскави доспехи. ...
2.5K 2 14

Не става дума за прочит

Днес предлагам да бъдем разумни,
докато вятърът (или времето) по прозорците пролетни тропа.
И понеже годините ни направиха по-красиви и умни,
дай да повярваме искрено двамата с теб в хороскопа.
Тук не става дума за прочит, ...
898 5

Просякът

Имам във себе си тежки въпроси.
Труден е, Боже, животът ни днес.
Босия тръгнал е вече да проси.
Гладен си ляга в кашона нощес.
Сухият хлебец е малка надежда ...
588 5

Откровение

ОТКРОВЕНИЕ
Остаряхме със теб разделени,
аз в чужбина, ти вкъщи сами,
от чувства и вини раздвоени
прелиствахме тъжните дни, ...
789 1

Залези

С очи в рубинения летен Залез,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!
И в тези мигове, едни и същи, ...
539 1

Две приказки за любовта

А колко хубаво би било
да си на вълната на любовта.
А колко хубаво би било
днес да участваш в приказка за любовта.
Приказка за принцесата, покорила своя принц. ...
692

Свободен стил

Свободен стил
Белото братство танцува цигаровритмия,
трудно е да се определи гастрит ли е, колит ли е.
Пепелникът е пълен със спомени,
екстра фас дръпни ...
1.1K 1

Завинаги

Завинаги
Самичка ти сега си там,
далеч от маминия стан,
любимият далеч от теб,
далеч, Родината далеч, ...
759 1

Обещание

Заспивам мислейки сега,
че имам туй, което заслужавам,
приятел стопли моята душа,
със думи, що не ще забравя!
Обичам те, където и да сме, ...
850 1

Наистина необяснима...

Танцуват влюбени листа -
зашити облаци в небето,
замръзнали от нощ цветя
и листопад от пируети.
Сълзите в мокрите лица ...
1.2K 4

Като молитва

"В този ден ще превземам пространства", Мира Дойчинова, "Четвъртък"
Аз не зная какво е да литнеш –
да превземаш далечни пространства.
Любовта ми е тиха молитва,
а пък дните ми – радостен празник. ...
1.3K 22

Възпадане

Душата ми с ранени колене бе.
В игра на сляпа баба,
затичана, несигурна, в отбрана...
Простря се цяла на паважа сив.
От болка ...
753 2

Безвремие достатъчно

Безвремие достатъчно
Достатъчно ми е това безвремие,
в което се стичат капки сладост.
В което да прошепнеш на човек:
подай ръка, аз те обичам. ...
688