5 032 резултата
Вечер тиха и красива
със дантела от звезди,
цялото небе покрила
та до утре то да спи.
Между тях от где изплува ...
  1513 
Аз съм застанала в залеза - точно
горе на сивия скален гръбнак,
който снага над морето проточва
и живописвам със четката как
слънцето свива лъчи като вежди ...
  1009  23 
Цяла нощ шумят листата
на дърветата отвън.
Мислех, че брули вятър,
а то дъжд е вдигнал шум.
Тъмни облаци покриват ...
  288 
Море: реалност и илюзия
Белеет парус одинокий
в тумане море голобым
М.Ю.Лермонтов
Все този тътен, този плясък ...
  415 
Своя дъх перуников лилаво небе е надвесило.
Тези облачни ириси мама изпраща за мен.
Аз я виждам в съня да разсажда цветята пак с песен
сред небесни градини на Рая, от Бог сътворен.
И защото е пролет, разцъфнаха първо игликите ...
  1795  12  33 
на Джени
Ако всичко е сън -
защо чезнат разстояния?
Ти дойде като звън
на пролетно ухание... ...
  1500  13 
Родена в окото на изтока,
проплакала в черния пясък,
повита от вълни избушували,
под птичия полет и крясък.
Босонога вървяща по вятъра, ...
  1321 
Ще долетяват птиците напролет,
гнезда да свият, челяд да завъдят,
денят в зората ще възкръсва след нощта,
а залезите ще горят с предчувствие за страст.
Ще доузряват лете ниви житозлатни, ...
  966  14 
Погали ме със светлата си длан
роса като ветрило по глухарчето.
И тази красота без целофан,
светлинното вълшебство като зарчета
към мен подхвърли, да събуди пак ...
  843  17 
Под Крушата
На сянка под
зелените листа,
седиш си
и си погълнат ...
  1723 
Познати само през нощта,
сутрин спомените трием.
Заедно посрещаме луна,
а от слънцето се крием.
Светулките в букака ...
  526 
Диптих: Едно време някъде в Пасифика
1. Утро
Все тая безтегловност на Душата,
с която тя над Утрото лети
и се разтваря тук, из необята ...
  308 
В небесата спи Луната –
с облаци зави се.
а гората в тишината
стихове прописа.
Нощи къси, но в съня си ...
  394 
Когато разцъфне любовта
в пролетно ухание:
има ли създание,
което не дочува песента...
Когато слънцето е с цвят ...
  1193  23 
От дъжд окъпаната вечер
надникна тихичко при мен.
И притъмняла късно вече
изпратила е този ден.
Тя приближи и ме погали ...
  330 
Островът* 2
Гледано от самолета
Океанът мержелей-
Островът във него свети
кáто звезден полюлей... ...
  317 
Омръзна ми от критики и празни
приказки от ден до пладне озарени от звезди
засмени.
Високо горе във небето изгрява всяка
веднъж и по една. ...
  825 
АПОКАЛИПТИЧНИ АПЕВАЖИ*
Но дважды ангел вострубит;
На землю гром небесный грянет:
И брат от брата побежит,
И сын от матери отпрянет. ...
  1529 
Нощ в открития Океан...
Океаните заемат ¾ от
площта на планетата
Факт
На залезът омаята остана ...
  297 
Време заспало на хора забързани,
загубили смисъла в един пълен с илюзии
свят...
Време на всеки трепет, слънчев лъч ,
миг на смях и тъга . ...
  659 
Дъждът облича старите сгради
в прозрачни дрехи, от течен кристал.
Мие улици, коли, площади
и отнася старата кал.
Всяка капка пречиства града ...
  586 
Животът е пълен с гами и притчи
в един голям кръговрат.
С бели и пъстри картини
в големия чудодаен и
приказен сън на този наш ...
  1445 
За миг в огледало от кристали, човек
поглежда, очите спира върху своето
лице, и вижда преобразенaта си същност.
Тъгува, че времето е бързотечно, никой не може да го спре.
Оставило е спомени красиви, разцъфнали във него цветове. ...
  1000 
Душата ми стъкло е, и прозрачна
до болката на бялото в снега
парче от лед, унесено в мечта
и плуваща в море от синева
Но вдишва утрото, зората ...
  1836 
С последен лъч живот по залез,
денят въздъхна и заспа.
А под клепките склопени,
пламнаха и заиграха
силуетите на нощни същества. ...
  1298 
Припадат сиви петна...
А небето напролет е щастливо!
Слънчев залез. Птици игриво
събират деня с нощта.
Къде сте нежни звезди?! ...
  624  10 
Завръщане при морето
Здравей Море!... Това съм аз –
позна ли блудния моряк?...
А днес астралната ти власт
на твоя бряг ме връща пак... ...
  358 
Понякога безкрайно всичко ти се види,
очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.
Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.
Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.
Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със св ...
  1170 
В планината висока погубена е топла мома.
Стои тя в малка захлупена къща, омаяна от своите мисли и топлина, гледа към една малка искра, тъкмо, изгряваща от дупката на единствената кристална стена.
Всяка искрица отразява се в ъглите на тази стена и омагьосва нейната крехка, самозабравила се , свита , ...
  1324 
Върви из поля и ливади,
погледът нейн блуждае из тях.
Сърце й се спира и гледа
с поглед топъл и свеж
над цветчета и тръни ...
  1248 
В душата-
прилив от лазурно синьо
пясъчните замъци руши.
Безвремието
хвърля мрежите си ...
  1192 
Сърце мое плаче като река от безброй танцуващи езера.
Край тях черни тревички треперят и бисери на мъки и вяра със своя танц леят.
Оглеждат те тихичко всичко
и красота намират те в хорското нищо.
Крие се там нещо, ала все никой нищо не знае! ...
  1544 
Бели нóщи...
Пак нощга е преляла от пролет
и от топли, добри ветрове́...
Във гнездата си тихо крамóлят
незаспалите птици... Снове́ – ...
  395 
Отворих пътната врата -
пред мене като в приказка красива -
градинката с разцъфнали цветя
под сянката до бялата ни слива.
На мамината гозба аромата ...
  1895  25 
Триптих:
1. Вечѐрна мелодиия
Прити́хна Слънцето оттатък
зад странно синият баир,
денят като въздишка кратъ ...
  486 
Полюшват се житата – изкласили,
склонили морно в нивата глава.
Едно щурче, останало без сили,
подръпва своя лък, едва-едва.
По кривото дърво ни лист не мърда, ...
  447 
Загубих се...
Загубих се в твоя пустинен град, пълен с мрак и смутени сенки. В мен бушува хаос, непрестанно царуващ в главата ми. Объркан словоред на любов. Нетипичен град. Селище пълно с мистерии. Отчаяно искаш да проследя загадките ти, но все нещо ми пречи да разсея мъглата в твоя малък град.
Тича ...
  664 
Облачно e в този пролетен ден и гледайки това мрачно и сиво небе,
Лежейки си на клона необременен и подпирам главата със своите ръце.
По лицето му силен лъч заблестя и леко измърмори: каква ярка светлина.
Това усещане на мека топлина, по кожата му сякаш докосваше го добрина.
Обзе го любопитството не ...
  640 
Лунна светлина – морето сияе,
вълна подир вълна – сърце лудо играе…
Времето не чувства моята душа,
аз те очаквам тук на брега!
Надеждата, тя стопля ме само, ...
  709 
Отново в мене се надигна,
един скъп спомен, страдание горчиво,
и чувствата потискани изплуват –
душата ми в мечтание заспива…
Снежната пътека с грация извива, ...
  703  10 
Предложения
: ??:??