20 319 резултата
ГЛЪТКА ВЪЗДУХ
Това, че другият е лъгал,
душата не обезценява.
Вървя към следващия ъгъл –
там някой чака ме отдавна. ...
  254  12 
Ухае на мекици утринта
и споменът детето в мене буди.
От прага мама маха със ръка
и пърхат в погледа ѝ пеперуди.
А дворът е напълно запустял… ...
  374  12 
Сред толкова звезди красиви
аз търся своята звезда.
Тръба далечна нейде свири,
шуми зад мен неспящ града.
Но в миг след уличките криви -- ...
  206 
Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна. ...
  329 
Така добре ми беше, свикнах някак си,
да недовиждам. Лутах се в мъглите,
на своя ден. Да мръкне тихо чаках си
стихът ми, знаех сред звездите скрит е.
Но май дойде ми време за проглеждане, ...
  218 
Разгорещени спорове, нападки лични,
и всеки образ на икона си гради.
С добро говори в... думите цинични...
И истини изгражда... от лъжи...
Когато вече доводи не стигат ...
  607  16 
Есенно време-време за свалки
с гаджета дърти, с гаджета малки.
Всеки напада, как го разбира-
със лимонада или пък с бира.
Аз, понеже съм си дъртак ...
  663 
Красива жена на години петдесет,
не, просто на две по двадесет и пет.
Върви грациозно с лятна рокля на цветя,
с високи токчета и със стройна снага.
Усмихната, погледите са за нея всичките, ...
  655 
В земята още е пръстта,
и чака своите лопати.
Дъските пазят ли плътта
от неизбежен кръговрат?
Не ща да чувам за прераждане. ...
  216 
Дали от тиха радост и надежда,
(нали и моя милост вече старее),
лиричната пътека в мен живее,
за да поеме във време прежно!
Изсвири няколко сигнала влакът ...
  358  33 
САМОТНИ ДВОРЧЕТА ПРЕД ЗИМАТА
Аз много думи не изрекох,
в неверни мисли се препънах.
Познавам глухите пътеки –
превзети от татул и тръни. ...
  646 
РАЗЧУПВАНЕ НА СТАНДАРТА
Купонът свърши, наиграх се,
не ми е повече до смях.
Слава, злато или щастие –
да трупам даже не успях? ...
  413 
Плъх огризва котешко ребро
мислейки, как ролите се сменят -
Тя в живота му бе демонично зло,
като мишка бягаше от нея,
а и колко негов славен род ...
  251  10 
Не ти ли писна цял живот, кажи?
С лъжичка даваш, а отнемаш с шепи.
Нервираш се – не вярвам на лъжи,
макар да са очите полуслепи.
Каквото заобичах ми го взе, ...
  213 
Две рози
Две красиви мили момичета,
греят усмивките на техните лица.
Две сестри, на пролетта кокичета,
две красиви рози на майката земя! ...
  206 
Всеки има своето море,
със спомени от радости и болки.
Всеки при него ще се спре.
Пред вълните не важат нито маски, нито стойки!...
Пред морето си прозрачен, незначим, ...
  576 
Не се погребва жито. То се сее
невидимо, в мълчание и с песен.
В земята дълго спи, а после зрее
и дава хляб, с божествен дух замесен.
В пръстта отива всичко там е краят, ...
  353  11 
Сред болка и сред самота
навеки мрак ще ме обвие,
ще се спусне над мен нощта,
тревогата си душа не крие!
Ах, надявам се да има рай, ...
  389 
НА 60
Нявга Бог е решил есенес пелени да ми стелне –
с укротени треви, с прегорели под слънцето храсти
и дъждът да умие очите ми рано в неделя,
щом първица проплача и в залеза мълком порасна. ...
  323  10  28 
Гневът съвсем не ми помага.
И не съзнава, че е тъп
простакът. Има ли тояга,
той винаги напада в гръб.
Смирение се препоръчва ...
  296 
Уж крехък си, човеко, шепа плява,
понесена от луди ветрове,
а болката душата ти калява,
от мъката стихът ти се кове,
омразата ти от любов прелива, ...
  221 
Окуцяват надеждите, заедно с мен остаряват
и не чаткат с копитата в дните ми луди мечти.
Пак забързани изгреви златни къдрици развяват,
но е тънък градежът на новото, свършил почти
Залюлял ме е скутът на спомен – в душата отронен – ...
  467  28 
Изгърбил се е този свят от грехове,
но още трупа, все не му достигат.
Хранилка е за гладни бесове,
които ресторант във нас намират.
Трапезата е пищна, доста кървава, ...
  700  24 
Трудни времена ни чакат,
дни на болка, страх и гняв!
Катаклизми и зарази ще ни стряскат,
ще искат още да се разделим!
И почнали са ни от рано - ...
  205 
В съвремието трудно,
човекът живее затворен,
във страх!
От себе си отровен,
плаща с кръвта си всеки залък хляб! ...
  189 
Тя, песента народна, излиза от душа,
от душата на българина и е с ритъма,
за любов и мъка, песен с усмивка и тъга,
той я пее на маса вечер у дома с рода.
А най обича той песента за войводата, ...
  361 
От твоя
по-голем е моя!
Ечи, ечи, ечи,
нали,
все този аргумент, ...
  175 
(На тези преди мен)
Родих се преди доста години,
оттогава смело по земята вървя.
Всеки ден сякаш стъпвам по мини,
падам и ставам, но готов да летя! ...
  130 
ОБЪРНАХ СЕ, А ПЪТЯТ ИЗТЪНЯЛ...
Сред сивия поток от кални мисли
понякога се взирам все назад –
с надеждата, че мога да изчистя
деня от фалш и глупав маскарад, ...
  259 
Отлита лято синеоко,
пристъпва плахо есента.
Въздиша утрото дълбоко,
постлано с бисерна роса.
Златисти губери се стелят, ...
  361 
По паважа ми стъпват краката
на любимия родния град.
Когато студен е и когато гори
аз все боса по него вървя.
Есен и зима, пролет и лято ...
  312 
ЕСЕНТА Е СЕЗОН ЗА ОБИЧАНЕ
Потънах бавно сред нощта.
Преплувах хладните ѝ здрачи.
Изгубих хиляди неща.
И ред дойде – да ги оплача. ...
  327  11  12 
Дивите гъски се стягат за път. Сбират ятата си вече.
Весели, волни, високо летят, пътят пред тях е далечен.
Нейде сред пъстрата шума едва диша септември притихнал,
следва ятата с очи. Без слова, птичият глъч го усмихна.
Той е художник и влюбен поет. Гъши перца си събира, ...
  249  10 
Злоба, страх и ужас -
показа си рогата!
А в началото ти бе прекрасна,
пееше ми с теб душата!
Но природата ти надделя, ...
  249 
Май свърши ми се времето за чакане
и под забралото се спуска здрачът,
и идеалът светъл неоплакан е,
че рицарите никога не плачат.
Все чакам на турнир да ме повикат а, ...
  297 
Когато стигнеш предела,
когато погледнеш отвъд,
ще видиш драмата, живота завзела,
и сърцето ти сковано от студ.
Когато ти писне и повярваш във Бога, ...
  260 
Невинността говори ми, самата.
Невинен съм. Невинна е и тя.
Излюпена в нехайности, вината,
стаила се в горчилка, зловидя.
Неканена протегна си главата, ...
  275 
НЕДОВЪРШЕНА КРЪСТОСЛОВИЦА
Светът очакваше да кажа
порочества дали ще сбъдвам.
Не проумявах колко важна
е достолепната му мъдрост. ...
  231 
В нощ безлунна вият вълци,
вихри стенат в черен мрак,
вяра няма даже зрънце,
властва страх, смразява чак.
Нито лъч, дори искрица, ...
  274 
От мислители без мисли ми е писнало,
от философи също, без послания,
и от бъдеще без минало,
и от гаврите на силните със слабия.
Все неща от това ежедневие, ...
  472 
Предложения
: ??:??