Стихове и поезия от съвременни български автори
Дали рибите виждат еднопосочно
Някой прострелва булевардния ритъм
по филма на Хичкок, кове методично земния ръб.
Дърветата са раними. Птица не иска да става свидетел.
Хора в сиви жилетки долитат ...
Жена...
а само твоята усмивка, ръка,
която гали, когато заспива
моята болна и тъжна душа.
Бъди нежна, с целувка в устата, ...
На спомена - тъга
а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!
Потъвам някъде дълбоко,
където няма изгрев и светлина
и отчаяно се моля за покой - да се спася! ...
Ама, спокойно!
Народецът от памтивека куца,
а бай ти Ганя, с чепата копраля,
умора хич няма - все го оправя!
И днеска пак каруцата скрибуца, ...
Кърпено сърце
След всяка болка,
след всеки погром.
След всяка
зашлевена тишина ...
gendai haiku III
изживявам отново
ранното си средновековие
* * *
Дали поисках?... Може би… Защо?...
Животът се търкаля след промените
подобно воденично колело!
На този свят свят е всичко уникално, ...
Трагедията в "Ораново"
що загубиха живота си в мината,
безхаберието няма да простим,
няма да забравим за двамината,
чиито семейства са почернени, ...
Голи
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там... на стола. ...
Треската
да можеше да отлитнеш
от живота и от рая
и тялото ми да притихне -
без въздишките вече да браня ...
Радини попфолк вълнения
раздърпана, пияна, пилеела коси.
А той богат и снажен, в черно БМВ,
пускал и захапвал нейното сърце.
С черна рокля на голо и горещо тяло, ...
Из моите памукови поля
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
С годините
и вярвах в лъжливи неща!
Живота си гледах от горе,
не търсех и аз Същността.
Не виждах от мене по-умен. ...
Погрешно подредено
няма в живота мечта сбъдната от порив -
няма щастлива случайност
и няма чувство силно до плюс безкрайност.
Навярно не подхождам на този свят - ...
Школовката е тежка...
блъскат и продират ми плътта.
Сърце моряшко - няма гара,
жарка е във мен кръвта.
Вкъщи, Ах... дори да легна, ...
Отричане
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота... ...
Августовска вечер
Онзи разкошен залез през август,
когато в теб настръхва
усещането, че времето спира.
Онзи сгушен миг, когато дори ...
По-жесток си и от страховете
но не да спре да ме боли от теб...
Аз за теб погазвах правилата,
но ти не се отказа от лъжата...
Страхът си от високото забравих, ...
Бездомникът
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.
Какво ли детство е живял, ...