Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз, морето и нощта...
Някога в Атлантика...
Нощта подгони вечерта
и сляха се вода и бряг,
прибоят с бялата черта ...
Дали рибите виждат еднопосочно
Някой прострелва булевардния ритъм
по филма на Хичкок, кове методично земния ръб.
Дърветата са раними. Птица не иска да става свидетел.
Хора в сиви жилетки долитат ...
Жена...
а само твоята усмивка, ръка,
която гали, когато заспива
моята болна и тъжна душа.
Бъди нежна, с целувка в устата, ...
На спомена - тъга
а съзнанието ми изгрева чака... ли чака!
Потъвам някъде дълбоко,
където няма изгрев и светлина
и отчаяно се моля за покой - да се спася! ...
Ама, спокойно!
Народецът от памтивека куца,
а бай ти Ганя, с чепата копраля,
умора хич няма - все го оправя!
И днеска пак каруцата скрибуца, ...
Кърпено сърце
След всяка болка,
след всеки погром.
След всяка
зашлевена тишина ...
gendai haiku III
изживявам отново
ранното си средновековие
* * *
Дали поисках?... Може би… Защо?...
Животът се търкаля след промените
подобно воденично колело!
На този свят свят е всичко уникално, ...
Трагедията в "Ораново"
що загубиха живота си в мината,
безхаберието няма да простим,
няма да забравим за двамината,
чиито семейства са почернени, ...
Голи
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там... на стола. ...
Треската
да можеше да отлитнеш
от живота и от рая
и тялото ми да притихне -
без въздишките вече да браня ...
Радини попфолк вълнения
раздърпана, пияна, пилеела коси.
А той богат и снажен, в черно БМВ,
пускал и захапвал нейното сърце.
С черна рокля на голо и горещо тяло, ...
Из моите памукови поля
из тях, навярно, ангели са легнали,
почиват си, а вятърът се гуши
в крилете им, додето дойде светлото.
И – тръгва подранилият берач! – ...
С годините
и вярвах в лъжливи неща!
Живота си гледах от горе,
не търсех и аз Същността.
Не виждах от мене по-умен. ...
Погрешно подредено
няма в живота мечта сбъдната от порив -
няма щастлива случайност
и няма чувство силно до плюс безкрайност.
Навярно не подхождам на този свят - ...
Школовката е тежка...
блъскат и продират ми плътта.
Сърце моряшко - няма гара,
жарка е във мен кръвта.
Вкъщи, Ах... дори да легна, ...
Отричане
Безвремието - изпепели жарта в камината на лятото.
Настъпи пустота... до оня миг, когато
осъзнах, че всеки от сезоните си има свое име
и неповторима красота... ...