Стихове и поезия от съвременни български автори
38 навън
Подострям от рани мислите си,
чупя молива, който рисува теб.
Тези очи и ръце не са истински
и гласът ти заченат е в мен. ...
Небесният град
с керваните си от небесно злато.
А над комините с чувал вечерна поща
безшумно мина щъркелово ято.
На три разкрача от нощта видях ...
Джинджифилено
с жаргона
Джинджифилено ми е. Балирам.
Гайдата ми вече е надута.
Сред златотърсачки ще рулирам. ...
Научих се...
като йогите - дълбоко.
И мога да въздишам,
когато скачам от високо,
висока е цената на гнева - ...
Без тебе съм нищо
и ти си ми Царя",
без тебе не мога
и всичко изгаря.
Без тебе съм пушка, ...
Тъй тихо...
говор сподавен, бряг крайбрежен,
ручей пресъхнал от задух в гората,
слана изгаряща сутрин тревата...
Пустош дива, Оазис безропотен, ...
Истината
И истината има своята лъжа,
дори и тя обича да флиртува,
и някак си съвсем от суета,
намира време да хитрува. ...
Крилата си не съм разтварял
И в синия простор на радостта не съм летял!
А в огъня на чувствата си съм изгарял...
И твърд като скала срещу стихии съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава... ...
Какво е любовта?
Кажи, има ли любов?
Или това е някаква игра?
На какво си ти готов?
Или всичко е ези–тура! ...
Без път
по който мога да поема
стоя на този кръстопът,
на който няма никаква табела.
Уви... боли жестоко ...
Как топло е...
прониква топлината във телата,
страстта събужда се и мислите обсебва,
поведена от тръпка непозната.
Тя винаги е силна - и е с порив, ...
Аз го обичах
както може дете да обича...
И потъвах в очите дълбоко,
не откривах за бягство пътека.
Бях наивна, глупава даже, ...
Вулкан
Бълваш пепел, сипеш лава!
Зарад теб съм вечно млад
и изгарям, и се давя!
С мъст, голяма, лягам ...
Безсилие
миг след миг,
всичко това се повтаря отново...
Сякаш времето спира
и в предсмъртния вик ...
Добър вечер, тъга...
Днес вечерта е тъжна и самотна
като жена останала без ласки,
без цел и без мечти в Живота,
с надеждата- да оцелее някак си... ...
Слепецът вижда!
Живеем между проблясъци,
на които не се доверяваме.
Тръгваме или идваме,
живеем между съществуване! ...
Пак
И пак съм аз, сама и мръсна, засъхналата сперма опъва кожата ми тъжна.
Омерзена и самотна, опитвам пак да стана и да продължа,
да видя смисъла в живота и мислите да събера…
Не мога, пробвам пак, и пак и пак… Но нещо дърпа ме надолу, ...
Вместо ресто
Пожелание за бъднини
Той е подлец по природа,
все е по дирята на вълчия нрав.
За депутат избра го народа, ...
Цената на победата
Оня, рогатия пак тия дни намина,
с торба пари и обещания за власт.
Като блондинка с пищни форми
се представи, даряващ грях и страст. ...
Друга
а спомням си, преди ù се любувах.
И ръцете ти – за мен са непознати,
те вече в моя свят не съществуват!
Изгубиха ме, щом допуснаха неволно, ...