Стихове и поезия от съвременни български автори

256.4K резултата

Скитник в мисълта

Скитник съм във мисълта
и скиторя във простора.
Ровя вечер в пепелта
да възкръсвам мъртви хора.
До луната правя рейс, ...
586 5

Лава

Лава
Вдъхновено от Анабел
Душата ми раздира мрака бясно,
като тежък тътен земетръсен.
Отчайващо крещи безгласно, ...
739 7

Нереален скитнико

НЕРЕАЛЕН СКИТНИКО
Нереален пътнико,
не скитай из моята обич.
Не нахлувай в съня ми.
Клонче спомен ли искаш да вземеш ...
1.1K 9

Две сродни души

Две души.
Две човешки души.
Много искат да са заедно сега.
Много искат да се слеят в една.
Но едно нещо им пречи. ...
807

Безнадежно

С теб забравям къде се намирам
и безумно от топлината ти горя -
не мога, не искам да спра!
С теб летя и до костите си горя -
ти ме владееш така че ...
981 2

Валдхорнист зайче

Валдхорната на охлюв ми прилича,
а горски рог е била... не е притча.
Разгъната е повече от два, три метра,
това е повече от дължина на Опел Вектра!
Валдхорната на зайчето любим е инструмент, ...
880 8

Хиляди възкръснали мечти...

Препънал се на любовта във кръста,
пиян ще се разпъна сам.
Ще ме погалиш с нежни пръсти –
и заедно ще продължим натам,
където няма тъжни листопади ...
1.2K 10

Колко малко...

Добър ден, извини ме, прости...
Прости думи, но казват се трудно.
Ако първи използваш ги ти,
ще отвърнат дори да е чудно.
Всеки иска уж първи да е, ...
669 2

Слушала ли си...?

Слушала ли си
Слушала ли си шепота
на есенни листа на свечеряване?
А как пее сърцето, когато
изтръпнало от обич прелива? ...
769

Къде си ти

Обичам те, кажи ми къде си ти,
всички те искат,Чу ли! Ти разбери,
а знаеш ли обаче колко боли,
искам те, запомни, запомни,
говори и не ме лъжи. ...
1K 1

Сонет 2

Твоето лице ярко в облаци блести,
тъй недостижимо за болното сърце.
А аз летя. Но когато душата залъгана крещи,
крилатите лъжи докосват твоето лице,
а небето черно пак разпръсква мрак над мен. ...
657 1

За прошката (по повод на една книга)

и аз имам една книга в главата си
за която ще ме осъдят
но не затова
я изтрих от света
меломаните ...
665

Не ми посягай ...

Не съм помислял,
че ще те сънувам,
не съм и сънувал,
че ще се замисля -
с колко мъка ще ...
784 12

Нощ в Андалусѝя...

Нощ в Андалусѝя...
Във унеса на залезната залисия
и Слънцето навярно не разбра
как с тъмна нощ покри Андалусѝя
... и сякаш, че Животът тук замря... ...
755 1

Стига толкова смисъл

Моят дух е в една разнебитена шхуна,
а вълните насрещни - смъртта и живота.
Ах, море разлюляно! Моя стара муцуно!
Докога ли така на ръце ще ме носиш.
Устоях на тайфуни. И плаках, и псувах. ...
1.4K 17

Сричам тялото ти

Сричам тялото ти
като брайлово писмо
със своите изпъкналости.
Прокарвам устни
вместо пръсти, ...
1.9K 5

Нелесно се обича такава като мене...

С тихи стъпки стигам кръстопът
и чудя се - къде ли да поема?
Вдясно Ангелът влече без кръв и плът.
А вляво Дяволът душата ми презвема.
Ела при мен - невинно си дете, ...
1.2K 2

Как ли да те спра

Докосвам те за миг
и ме опияняваш - сили за всичко ми даваш !
После в мъглата те изгубвам, моя любов,
явно няма да намеря сили
да се преборя за нас - ...
1.1K

Мене, в теб да прочетат...

Мене, в теб да прочетат...
Всяка вечер, моя бяла сестро - те отварям.
Първо вдишвам леко мастиления аромат,
редовете ти със слова дарявам,
притихнали, моите дела тук вече лежат. ...
3.7K 26

Слънце мое

Слънце мое те наричам
Защото много те обичам
Защото ден без теб прекаран
Е сякаш ден без слънцето огряван
Слънце мое те наричам ...
1.2K

"(Не)земен път"

Защо отнемаш безпощадно дните?
Тихо вехнат красивите цветя.
И море от гняв залива ги с вълните,
а сякаш сън е и край него бдя.
Защо отнемаш безпощадно дните? ...
663 8

Аз съм сираче

Да, аз съм сираче,
загубих майка, а после баща,
светът ми помръкна, угасна звезда.
Загубих любимото пухкаво рижче,
загубих любимия мъж, ...
1.4K 9

Вик за любов

Аз не съм онзи мъж, който ти си мечта...
трудно влизам във битка, напивам се с мисли -
искам себе си някак си да победя,
да възседна в дъха ти жребеца на риска.
Слаб съм, щом си до мен - хубостта ти боде ...
1K 9

* * * *

Внезапен студ прегърна ме през рамо.
И някъде, сякаш в друга земя
едно дете извика тъжно "Мамо!?"
А после стана тихо. Заваля...
... от онзи дъжд, в който умират думите ...
865 1 5

Време

Във времето на вълците
хората се превърнаха в кучета,
бягащи с подвити опашки
пред белите зъби на глутницата,
светещи в тъмното - като ножове. ...
714 1

Прошка

Прости ми, Господи! Прости, когато
наместо обич чаша студ подавам.
Нищожното, пред блясъка на злато,
до днес не се научих да познавам.
Прости ми пропиляните сезони, ...
1.1K 7

Просто сън

Нощта е сякаш чудна магия
Звезди безброй в небосвода блестят
Луната е облякла светла премяна
Светулки весели край нас кръжат
Аромати нощни се носят отвред ...
1K 3

Истинско страдание

Истинско страдание
Живеем в сиво ежедневие сред което
всеки гледа свойте мъки и играе важни роли,
всеки се оплаква какво му тежи на сърцето,
какво го трудност сполетяла и че имал той неволи. ...
1.1K 1

Игра с огъня

Защо араби мигранти искат да допускат
"нашите" лидери родоотстъпни, пусти.
А и ние самите защо като роби търпим?
Кога ще се събудим, докога ще мълчим?
Нямаме нужда от мигранти, ...
738

Мечти и желания

Когато човек има мечти,
трябва за тях докрай да се бори.
Като искрици от огъня се раждат,
не положиш ли усилия, угасват.
Желания най-съкровени със тебе те живеят, ...
914

Кокичета

КОКИЧЕТА
Пълзи в душите ни мъгла,
каквато досега не е пълзяла.
Не вярвам в първата слана.
Силно вярвам в пролет бяла… ...
1.4K 8

По стъпките на вятъра

Човек вървеше в тъмна нощ
и беше никак неуморен,
в търсене на ветрената мощ -
нейде из света просторен.
Вървеше бавно ден след ден ...
902 3

Но те искам за Бога...

Като дъх неизречен,
като писък строшен,
като порив извечен
все те нося във мен.
Като стръкче надежда, ...
1.2K 1

Балансиране по въже

Животът е опънато въже
от точка "раждане" до точка "нула".
И аз съм като циркови мъже:
балансирам по въже на кула.
И в смели стъпки плъзгам всеки крак ...
564 2

Моят изтребител 2011

Изтребителю - знам, че ме чакаш -
за да седна в твоя кокпит.
И да пробием двамата през мрака.
Та нали ние с теб - сме елит.
Изтребителю - твоите турбини ...
756

Самота

Излизам и пак се давя в сивото небе.
Как тежи ми този вкус на самота, да мога времето назад да върна,
да изтрия стъпките, света, пространството да преобърна.
И духа този безразличен вятър пак, мъчи ме с догадки и въпроси.
Цял живот ли ще се скитам аз в пътека без посоки.
683

Какво работя

Попита ме един човек
какво работя.
Стихоплетец - отговорих,
- на повече от месец.
- Ще рече, че си поет?! ...
837 18

Еснаф

Затворен плътно в своята килия
оставах сам със своята съдба,
настръхнал в битки за една филия
и окован за свойта Свобода!
Пътеката е строго очертана: ...
740 3

Дар от принца

Здравей, съкровище любимо.
Здравей, приятелко добра.
В началото на този ден бъди жената
с най-красивата усмивка на света.
Бъди с весело сърце и почни ...
721