Стихове и поезия от съвременни български автори
Звездите
Разказват ми красиви тайни.
Като сестри ме утешават.
Нашепват ми, че са нетрайни
и страховете ни човешки, ...
Пътешественици
политнаха света да видят.
Едното се наду от от завист и така
пукна се над моята градина.
Другото погледна към небето. ...
Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук. ...
Черни и светли дни
в миналото и сега...
Ний търсим пътищата верни,
за да вървим напред така.
Минали са дните черни! ...
Пепел
Жарта догаря в старото огнище...
Довчера жилест дъб с кораво тяло,
дървото днес е пепел.
Сиреч – нищо. ...
Санчо Панса
Днес няма
вятърни мелници.
И Дон Кихот
е ненужна измислица. ...
Следлюбов
ослепели от взиране и напразно очакване;
сърцето е пусто - като изоставена гара,
на която отдавна не спират никакви влакове.
В устата - пелинен дъх и горчивина, ...
Панацея /Ода за една Пукната стомна/
Събрани внимателно. Пазя ги. В пукната стомна.
Ако случайно я счупя - ще прелеят дори океаните.
Как ли побрах ги?! И то само в един съд, от глина!
С червения восък на сълзите ми, запечатана. ...
Бонусчета (17,5 милиона)
тя е нашата голяма, но порочна страст!
Просто издигнахме се и станахме смели,
що да не я използваме за користни цели?
Бонуси си взимаме, и ние сме хора, ...
Пламъците стават пепел
дните все по-къси ми се струват,
безсърдечно времето отне ми
всичко, за което тъй бленувах.
Нещо някъде сгреших и аз навярно, ...
Прероди се!
Не искам в деня си да усещам хора с лоши сърца.
Искам само доброта и мисля, че това му трябва
на света.
Всеки ден ние хората да виждаме, че ...
* * *
не мислехме,
че тя ще е,
която ще ни изиграе,
с любовта си играехме, ...
Колкото и да се опитвам
Все не се получава...
Все си тук и там....
Мислите си, човек не може да е сам!
Бориш се, бягаш... ...
Алиенация
Телефонът мълчи. Вън някой се смее.
Проплаква дете, нечий празник вилнее.
Вие актьорствате, зрителски аз пък немея –
в нямото кино не суфлират на никого, ...
Проклятието на Фараона...
О,Богове!...
Ти непознат, далечен мой потомък
защо, със правото на още не умрял,
държиш от нашият Живот отломък ...
Сбогуване
знай, трябва да поема път натам,
където, всички погледи са мътни,
а птиците - с подрязани крила...
Не знам, дори кога ще се завърна? ...
Пророчество на Ангар
От всички видове,
върху Земята ни живели,
деветдесет и шест процента са измрели.
И няма начин да ни се размине - ...
Реквием за Луна...
на Силвана...
... не бе отдавна и Луна
със чар изпълваше нощите
и всяка шеметна вълна ...
Светът без нас
Светът без нас - дърво без корен,
което със времето става на прах,
светът без нас - кът необзорен,
не видян, непрославен, а тъжен и плах. ...
Утро
весели пътечки синева.
В погледа ти дяволито свети,
сякаш плахо пита: Докога
ще сънуваш вятърните мелници ...