Стихове и поезия от съвременни български автори

256.5K резултата

За всеки влак си има пътници...

Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...
1.5K 2

С обич и сатен

С обич и сатен
Обичам те,
когато вечер при мен се връщаш уморен,
на раменете си света понесъл,
но в погледа с искри за мен. ...
1K 1 11

Под водата

След края на времето и отначало...
А сякаш всичко нарочно е спряло
в едно остаряло чувство.
Есента дойде и трябва да порасна,
но не спирам да слушам Лана, ...
1.4K

Любов

Изгубих се, а мислех, че съм силна,
че мога всичко сама да разреша,
забравих, всъщност, колко съм ранима
и колко много ме боли от това.
Лъжех себе си, лъжех и другите, ...
1.3K 2

Бездихания

Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания, ...
1.4K 20

Невъзможно отричане

-----
Отричам те! Отричам те, отричам...
Въставам срещу теб до невъзможност,
но ти си в мен, все още те обичам
и тази дълготрайност ме тревожи. ...
1.1K 8

И какво от това

И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани ...
875 1 6

Намек за зима

Ето, слезе ноември
с тревожния намек за зима,
носи писък на птици,
които дома си напускат.
Дъждовете дълбаят до бездна ...
1.6K 19

В своя Ад ще се пречистя

В своя Ад ще се пречистя
Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър. ...
1.1K 6

Най-скъпоценен дар

В десетки истини се откриваме.
Слънчев лъч и пролетно ухание,
дух свят, покръстен до вечен огън,
за любов без край, късмет и знание.
Среднощен вой и чувство страстно, ...
1.5K 1

В плен на екрана

Изпива тази нощ екрана
и време, думи, и мастило,
душата е кървяща рана,
сама е себе си прикрила.
Разбива тази нощ екрана ...
573

Аспарух-основателят

О, Аспарух е на България творецът,
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.
От него почва нашето летоброене. ...
635 1

Животът

Животът
миниатюра
Животът е Път.
На всяка крачка
капка доброта да оставяш, ...
685

Восъчно сърце

Онова сърце от восък,
дето го стопява любовта
и го прави жалък просяк,
чудо е, че цяло оцеля.
Чудо е съдбата в шепи ...
1K

Две съседни селца

Две съседни селца
След няколко завоя, там – на юг,
е родното селце на моя татко.
Разказвал ми е как е раснал тук,
за детството си – тягостно и кратко. ...
766 9

След дъжд и страдание

Сред сияние от лунни лъчи
омаяха ме твоите очи.
Бяла роза виждам аз
в тоз скъп светъл час.
След дъжд и страдание, ...
1K

Олово

ОЛОВО
Аз знам,
косата ми ще стане сребърна
– един ден – той не е далеч – ще стане –
и всяка сутрин ще се чупи гребена ...
706 3

* * *

Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети. ...
809

*

Изтърканите ви пиеси
не ме впечатляват, мъже.
Аз не съм от онези принцеси,
които си търсят пияни коне.
И за обидилите се, да подчертая, ...
1.1K

Загубих си усмивката

„Без нейното оръжие във този свят нерад с какво ще браня себе си от него и от... мен?” – Надежда Захариева
ЗАГУБИХ СИ УСМИВКАТА
И аз така – по пътя си я нейде запилях -
от крайчеца на устните стопи се изведнъж.
Иди и обяснявай ти защо преди се смях, ...
1.6K 1 2

* * *

Ще се опитам да съм сериозна,
ти много добре знаеш колко го мога,
ще се опитам
да бъда до съвършенство,
ще се опитам да бъда ...
601

Играла съм в тази пиеса

Играла съм в тази пиеса,
но беше преди сто лета.
Пак бях дългокоса принцеса,
ти яздеше кон със крила.
Летеше към мене безумен, ...
1.1K 8

Не мога да те моля

Да, беше твоя! Припомни ми го отново.
Едва ли някога ще го забравиш?
Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,
затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!
Отивала ù самотата, казваш, ...
1.5K 19

Няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики

Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда ...
864

Българско уиски

Сипвам уиски в кристална чаша
и замезвам с бадеми печени
и ще пия за страната наша
и да пукнат враговете ни.
ЗА БЪЛГАРИЯ ще викна, ...
748

Несподелена любов

От любовта несподелена
най-много боли.
И дори да не ми вярваш ти,
не допускай тази моя грешка,
преди това си помисли. ...
748

Вместо "Извинявай"

Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки, ...
1.2K 1

Саможива

Уж си тръгна, а си още тук…
Сама ли си? Кого залъгваш?
Ще те прегърна, ей така, напук…
Ще останеш ли, или отново тръгваш?
Сливаме се телом, духом… ...
1.2K

Всичко свърши

Когато си тръгна, ме болеше.
Не чуваше, когато сърцето ми се молеше.
Днес обаче казвам: "край, до тука беше ти".
Вече няма начин да си в моите мечти.
Помислих, че когато тръгнеш, аз от болка ще умра, ...
598

Сива реалност

Ходя и гледам намръщени хора по улици, свели глави като просяци.
Злосторници, затворници на своите собствени делници.
Омислени, а може би просто замечтани безделници.
А други са паднали, чакащи помощ, милостиня или просто опора.
Но няма надежда, както в кутията на „Пандора”. ...
1.3K

Влюбване

Съмнявах се и в Злото, и в Доброто -
на таз многострадалница Земя.
Съмнявах се и в Кръста на Голгота,
и в Ябълката, и в оназ Змия...
Съмнявах се. Не вярвах. И отричах. ...
1.6K 14

Детето в мен

Не погубих в себе си детето,
не прогоних веселия смях,
не посегнах на мечтите свои,
не приех да нося чужди грях!
Не приемах да не ме обичат, ...
676

Луди заедно

Животът ти е лесен,
като мелодична песен.
Ала няма ли предизвикателство,
той не бива интересен.
Тръпка няма, липсва ти живец. ...
1.5K 1

Искам Теб

Искам Теб
Да продължа или да се откажа, това е моята задача,
да присвия очи и да замълча, и обърнат назад да крача,
може би е трудно да се реша, а дори и малко да поплача,
може би исках ти любовта, а сега ти си с брадвата палача, ...
810

Върви!

Поисках да си тръгна, но се спънах -
не се оставя лесно любовта!
И правих опит, много пъти тръгвах,
а все при теб се будех сутринта.
Не те разпитвах, всичко си личеше. ...
1.4K 2

Светло слънце

Денят ми
днеска слънце подарява.
Поглъщам
го с душа и със очи.
И таз любов ...
659 2

Бил ли е Максим праведен

Бил ли е Максим праведен,
не зная.
Ще разбера,
когато ида в рая.
806 6

Мъже...

Затваряш си очите,
за да си отворят сърцата.
Отваряш си сърцето,
а те си затварят очите.
Отваряш си краката, ...
1.2K

Есенни вишни

Есенни вишни
... сън са били белоцветните вишни
Димчо Дебелянов
Във талвега на някогашни чувства
пропуснахме на вишните цъфтежа, ...
796 6