Стихове и поезия от съвременни български автори
Удобна мадама
За да чуя "обичам те", съм ти винаги вярна.
Когато се случи някаква гадост,
сама си търся варианти.
Твоята любов сметки не плаща, ...
Ще
Във болките без страх ще се изгубя.
Тъгата си безмълвно ще тътрузя.
И във смъртта си кротко ще се влюбя.
А тя ще бъде тъмен мъж – фатален. ...
Денят се познава от сутринта
И до припадък ги любим.''
Камелия Кондова
Този мъж. Този облак навъсен.
Пак над сухите дрехи ще плисне. ...
Ще ни гледат с укор
и мисля си с радост - Каква красота!
И много съм горда, че тази картина,
отстояна за нас е от дедите с кръвта.
Там, където се целуват върхът и небето ...
Аз имам теб...
ти имаш мен.
Аз давам ти закрила,
ти даваш ми любов.
Аз искам да съм с теб, ...
За думите
На този, който ми казваше: "Oбичам те!"
Изплющя - като камшик -
думата "приятелко".
Сили - за последен вик - ...
Нападението над Доган
после чудя се що се давя.
Никой сега ме не ще,
щото съм менте!"
Сбогуване с Любовта
и Любовта.
Не искам да оставам -
необичана и нежелана.
Любовта е танц за двама ...
Джунглата
Във джунглата, след рицарски двубой,
животните излизат с чест…
И всеки знае, господарят кой е.
И кой е победеният самец!... ...
Не можеш
да стигнеш
недостижимото!…
Но колко е хубаво,
че го има!
Душа с Паспорт за Ада
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...
* * *
ти сякаш бечучастно гледаше,
не търсеше решения,
сега търсиш обяснения,
и аз -някъде между всичко ...
Цигара време
и дим дробовете разтваря.
С хората времето блудства,
потиска мисли и чувства.
В клетки свободно живеят, ...
Сбогом ли беше това?
Счупени огледала...
Счупени стъкла...
А вратата отворена...
Бележка, запечатана с целувка... ...
Я кажи ми, любов
и защо не остана в душите ни ти до смъртта -
тръгна тихо с дъжда във зори - дала всичко и взела,
само споменът - вълк единак - вие нейде в нощта...
Чувства скрила в гръдта - от безпътия смъртно ранени ...
Изповед
сама не те избрах.
с любов или с небесната намеса,
в теб се озовах.
И някак през годините, ...
По пътя
даже бърках ги обич и страст.
Уморена от толкова тичане,
доста много "любов" преживях.
Ала после, след всяко "Обичам те!" ...
Всяка пролет
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда ...
Зима по шосето
и покрива тишината,
удря ме със ветрени кинжали
и разплита ми косата.
Студ през тънкото палто минава, ...
Божество и простосмъртни
Леле, колко са задръстени
тези лумпени от Сопот -
всичките със златни пръстени,
а досаждат ми с банален ропот. ...
12+ Присмял се хърбел на щърбел
нападна Рашидов - мултака.
Веждито деребейства кат султан
и атакува фашиста - хулиган.
За Веждито ясно е, че е лакей, ...
Благодарна
Градинката изпълни ги със багри
и ме дари с уханно утро.
Погалих няколко цветчета.
Помахах на деня, ...
Ти не тръгвай още, вън е буря страшна...
гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.
Скрили се звездите и луната също,
а ти излизаш вън сама и тъжна.
Позволи ми аз да тръгна, ти остани. ...
За Пеньо
стихове за Пеньо,
когото жив не съм познал.
За който знам от негови поеми
и от предания, че честно е живял. ...