Стихове и поезия от съвременни български автори
Златно-сребърен грош
тук ще бъдеш обичана!
Колко малко ни трябва, нали!
Само с теб съм богат!
Като свято наричане ...
Ако бях
Ако бях зрънце,
бих в почва поникнало.
Бих създала класове,
които като мисъл ще узреят. ...
Синя луна
цяла нощ през пердето наднича
като влюбена тайно жена
или плахо, невинно момиче.
Светлината е синя вода - ...
Безболезнено
Не потрепва душата от спомени.
Без изкуство за обич, без дим на вина
и без плътност на сълзи отронени.
Можех с теб да превърна всяка мечта ...
Черно-бяла книга
Гаснат ли звездите,
Космосът отстъпва,
измама за очите,
но денят се сипва. ...
Силните
плачем и още как,
но само по веднъж.
И силните грешки правим,
но намираме сили да не ги повторим. ...
* * * * * * * *
жените с разбирания съвременни
стоят top-less на морския бряг
усмихват се дяволито
и капчици пот покриват ...
До земя небето се навежда
от застреляна в небето птица.
Сякаш небосводът падна тук
и напълни земната паница.
Този звук във душата се заби ...
Що ли още спиш, човече
днес ума ти бре, момче!
Ей, опичай си акъла –
друг да не го опече!
В този подъл свят – греховен ...
Разходка по Главната в Бургас
напечен асфалтът е, вехнат цветята...
Вървим с теб ръка за ръка, а до нас
фонтанът живителни струйки премята!
Под сенките дъх на тютюн и кафе. ...
Синя луна
Казват, рядко се случва това…
А от толкова много години
аз живея с лазурна луна.
И със нея се чувствам различна… ...
Моя обич
просто ти беше жаден за огън
и сънуваш най-нежния грях…
И тогава, когато в тревоги
твоят ден безпосочно тече ...
Там, където
там, където за последно те остави,
там, откъдето не успя да те избави,
там, където заедно с теб мълчи,
мълчи наум и на глас рони сълзи...
Стъпките на праведник
Тихо ù прошепна - успокой се.
Ти си моята същност - безкрайна мъгла.
Аз твоята рожба - прозрачна сълза.
Тогава гневът, причинен от смъртта, ...
Песен за Алтимир
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни -
за Алтимир - селце с горда съдба, ...
Жестоко време
Наивно, чисто, палаво, красиво,
далечното си детство пазя в мене –
стоцветен щрих в прииждащото сиво,
най-светлото безкрайно приключение, ...
Една звезда
Една звезда от небето ме погледна,
изгря различна на хоризонта затъмнен.
Изтръпнах от видение, което
като светкавица дойде при мен. ...
Своенравна вселена
звездите се броят на пръсти.
Апатия или съмнение
ме пази от безумни страсти.
В тази мрачна, празна улица ...