Стихове и поезия от съвременни български автори
Старите ни вещи непотребни...
захвърлени на прашния таван,
заедно със спомените бледни…
знаят те какво е да си сам.
Изгубените копчета в прахта, ...
Симулация
„Кой си ти на моя път застанал...” Ел. Багряна
Твоят дух не обича стени и загубил е ключа.
Идеш по коприва и тръне, в доба несносна,
онемял е черният бъз, а сова настойчиво хлопа – ...
Имам буря под кожата
и чертая карета
на едноцветната си пижама.
Правя кафе и излизам да пуша
и със всяка цигара ...
Старицата Земя
Цяла в каверни разширени
и покрита с дълбоки рани.
Твоето сферично тяло
все по-трудно се върти от товар излишен, ...
От утре си жена
Светът не ще узнае за една
моминска приказна душа.
Единствен аз ще зная,
че за последно ти си моя, ...
Пиеса
пълна с различни, абсурдни герои.
Едни засенчват други и фалшиво се раздават
в костюми пъстри, себе си продават.
Сива дреха и образ без значение, ...
Болницата: преди и сега
Стени, варосани в бяло,
в остър синхрон със звездите
и стая, обкичена вяло
със лека ръжда по стените. ...
Философия на ежедневието
Искам те в живота ми!
В нощите и дните ми:
в леглото и на масата,
в празниците и делниците, ...
Вината е безмилостно жестока
Вината е безмилостно жестока.
Вината по природа е трагична.
Тя страда. Ти се чувстваш зле... и толкоз
Увисва всичко и загубва смисъл! ...
Проклет бъди
да, точно ти,
който ме нарани.
Един от многото,
които знаят, ...
Ще те рисувам...
Ти говори, а аз ще те рисувам
с най-нежната палитра на нощта
и устните ти с четка ще целувам -
с червената целувка на страстта... ...
Хрумки
Смях над съмнителната
смисленост!
...
Лък, блеснал в нищото, ...
Ела, любов!
Ела насам! Не стой от мен далече?
Към тебе, обич, до кога ще тичам
с надежда някой да ме заобича?
Недей ме кара все за теб да питам, ...
Обиден ли съм
засегнат ли съм по престиж,
макар че аз съм в махалата виден,
избухвам в буря изведнъж!
Адреналинът ми отскача. ...
Тиквата премиер
На Бандитостан той е цар.
Приятел му е пъпеш вифаджийски.
На спорта те са "царе" олимпийски.
Главите им оскъдни са на пълнеж, ...
Кръстове и клади
Tertium non datur*
Студено е.
Крайпътните дървета
протягат клоните си заскрежени, ...
* * *
Вкуси от студените “дъждовни щерки”,
приютени в мъничките длани на дърветата.
Ароматът ще набъбне в теб -
като узряла истина. ...
* * *
единият трябва да си тръгне,
но никой не иска да е този,
банално,
сложно, ...
В предесенната нощ...
...на Еми...
Градът преситен от досада
край нас заспива уморен,
безсънен Вятър от засада ...
Съдбата на поета
С лик, в най - тъмни бои ме рисувай!
Аз не исках, повярвай, да бъда поет,
в тях горчивия смях - да не чувам!
Не съзнавах - че Камъкът има Душа ...
Предчувствие
от предусещане зловещо…
Сякаш всеки миг застинал е
и предрича нещо неизбежно.
Ужас с полъха се носи, ...
Спомен
и в сладка тишина ще те обгръщам.
Ще идвам дива и неканена.
Самотата ти в споделяне да превръщам.
По-топла и от огъня съм, знай. ...
Нещо за Фрида и синята котка
е безпринципна, нощите ми -
нечетливи, лунното езеро е улица
или раковина, не знам точно,
не познавам себе си, не мога да говоря ...
Аз не съм велик поет
Пиша с прости рими; детски
гледам на света превзет
с неговите думи светски.
Не мечтая за величие ...