Стихове и поезия от съвременни български автори
* * * Стоя на ръба на Времето
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат. ...
Без път
Ден след ден - умира спомен в мен.
Празен сън. В шепите си скрих сълзи.
И боли. Някъде сгреших.
Няма да вали. Изгубени мечти. ...
Проглеждане
или бе друга нечия съдба, оплетена във спомени и празнота.
Човешкият живот е пясъчен часовник, искрящ и слънчев лекичко отронва,
секундите се нижат, без да спрат, поглеждайки назад, си спомням оня кръговрат.
Кръговратът е без край и без начало, п ...
Къщата на вятъра
На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,
на прага и приседнах.
Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,
във тях бе ти, но без лице и тяло, ...
Виновен съм
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...
Тъга по моя град
край него -Черното море.
Далеч от него аз студувам
и лед сърцето ми дере.
И с мисли боси аз пристъпвам ...
12.12.2012 - 12.12ч.
Бързай да запомниш тоя миг!
Да го задържиш се постарай
в стиснатия на юмрук пестник.
Времето през нас ще изтече. ...
Лутам се
Или може би
вече спя?
Искам да изикам,
но без глас ...
Битие
Додето с ветровете разлудувани
на младостта ми корабите странстваха,
обиколих света.
И се любувах ...
За нас, българите
не може да се отрече!
Мен тази истина жестока
от дълго време ме пече...
Ний цял живот на глас роптаем, ...
Ние,актьорите
Кой вярвал е, че приказката свършва?
А фабулата й така сме фантазирали,
така сме плели искано-неискано!
Така сме вярвали в красивото... ! ...
На стоп
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...
* * *
пред желанието
да имаш
сладостта,
да докоснеш забраненото, ...
Ако имах...
Ако имах магическа сила,
бих раздавал подаръци аз:
на децата любов и закрила,
а на мъдрите сила и власт. ...
Малкия принц
Възрастните никога не разбират сами,
а за децата е уморително все да им обясняват
и обясняват...
„ Малкия принц” ...
Небесен шепот
в сто капчици несбъднато море,
а вятър тих мълви, за да обичаш,
че трябва даже времето да спреш,
щом слънчевото утро ти се вижда, ...