Стихове и поезия от съвременни български автори
Грешка човешка
от думите лечебни и добри,
а не от завист, корист, дето ме спохождат,
облечени в лъжи.
Ограбих Бога, себе си дори, ...
Бягство
Дни на омраза и негодувание
в този град, бавно умиращ.
Миризма на глад,
миризма на смърт. ...
Имах те и пак те пожелавам…
опознах те, без да те познавам.
В любовта безумно те презирах…
Имах те и пак те пожелавам.
Тръгвах, връщах се, отново тръгвах, ...
Ярост
и иска всичко тя да опозори.
Яростта нахлу в мен,
завладя ме и малко по малко
тя в мен започна да живее. ...
Закономерно
Продаваш ли - и теб ще продадат.
Само тишината ще заплаче в мрака,
щом във шепа лед затвори те светът.
Дълго в здрача сянка ще се скиташ. ...
Тя е вечна!
ако не беше ти, любов!...
От допира ти всеки полудява,
преражда се и става като нов.
А лудостта изглежда ми отива, ...
Зима
Целувките ме карат да настръхна.
От студ, естествено.
И трябва топлина,
за да стигна до теб потребен, ...
На езерото в Ардабил
На езерото, на брега съм спрял...
И нощните пътеки във водата
да прочета не бях успял!
Градът е там... във далнината. ...
* * *
и отчаяно гадаеш,
защото не искаш
и не можеш да видиш
това, което е пред ...
Пътят
Пътува влакът с песента от спомени,
понесъл тежкия товар от чувства.
Години дълги, като лист отронени,
потъват бавно в мрачината пуста. ...
Здравей, Любов!
По усмивката ще те позная.
По нежните целувки и прегръдки
в на нощта безкрая.
По дългите разходки, ...
Духът на идващата Есен...
Духът на идващата Есен
дърветата с оранж обжари
и във Простора поднебесен
внезапни лумнаха пожари... ...
Живот
Мъртвешкият ми град не ще спре да те целува…
Ти не би могъл да паднеш, но ще те събарят всеки ден!
Забрави за тях и себе си, разкъсай се и затанцувай…
Само ти си тъй достоен да крачиш гордо, редом с мен! ...
Желание
до безсилие и до разочарование,
до болка и до смърт. До свършване.
Искам те додето няма връщане...
Искам те. Напук и на забраните, ...
Улици
улици отдавна отминати.
Улици, които водят към морето,
и рани, зашити със сол.
Изоставени улици, ...
Виновни ли сме
че обичта ни веч я няма?
Аз съм влюбена във свободата,
а пък ти във рутината.
За тебе времето сега е спряло ...
Кълн
Сребролунна пътека ме мами –
вълноломно разбунва нощта,
уталожва горчивите рани,
претворява се в стрък красота. ...
Разминаване
изнизва се след месеца - година.
При теб е както и при мен.
Размина ни се. Пак ни се размина!
Но нали сме още млади и редим ...
Урок по обичане
грешната, лошата, другата...
Тази със име Онази,
на ветровете съпругата.
Аз съм страстта му, леглото му, ...