Стихове и поезия от съвременни български автори
Петлюва стачка
и зяпам въх и зех да фцувам
пителът търтей слатку спи,
а вси кукошки тъй будуват.
Брях,рекух си пък туй какой ...
Велик е нашият войник...*
...а на България в земята,
във всяко село, всеки град,
във статуя от бронз излята
стои на главният площад ...
Нeмска идилия
Пак e вeчeр, и съм у дома.
Лампата унило свeти.
Тeлeвизорът говори сам
за нeщо мноооого важно! ...
Черупки от охлюви
разпадам се на парчета убождане
и падам със стрясък,
ранявам тревата,
която ме хранеше, ...
сбогом
за да я изгубим,
трябваше ли?
Да беше останала
светлина в дните ни, ...
Битова сатира
За съжаление – с бомбирала капачка.
И нравите сега са силно перхидролени,
напук на мозъчната стачка.
Дали ще се намерят ...
Уроци по сценично майсторство - Отношения
Отношения
..........................................................
Какво и да кажа, ще е късно.
Нощта надникна в прозаичната ми криза. ...
Казах ли ти?
дори и ти от мен да се отрече?
Не угаснаха лъчите във очите ми,
макар от мене да си толкова далече.
Казах ли ти, че продължих за теб да мисля ...
Не искам много
във който уморена ще поседнеш,
и тихо, тихо - лунният светлик
с очи към теб отново ще погледне...
... във този миг бих искал да съм там ...
Сонет за самотата
на същия перон, на който се сбогувахме.
Но този път навън не е горещо
и този път не съм щастлив и влюбен.
Не, този път е както някога, ...
В моя призрак се превърна
в моя сянка, в моя мисъл, в най търсена от мен жена.
В моя лудост, в моя дума, във една несбъдната мечта,
в моя трепет, в моя усет, във звездите ярки през нощта.
В моя призрак се превърна, в моя стих и тишина, ...
Писмо от Ботев до Левски
От турско стана тук по-лошо...
Тогава, знаеш, имаше десятък...
Сега ти вземат всичко... И душата...
Преди хайдути бранеха народа... ...
Кратко завръщане
вдъхна мирис на тор и земя.
Зърна слънцето – сякаш обидено,
то се скри зад баир и изтля.
Падна нощ, но студена, безмълвна. ...
Мечта - наздравица
Приятели, да вдигнем чаши с зла ракия!
Добре дошли! На всички ви привет!
Днес се разделям с тежката си орисия
и с ведър поглед гледам аз напред. ...
Към Европа
народът ни върви,
а жегата го гони
и свисти,
закоравяла от лъжи ...