Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Една неделя

Една неделя
Неделята е стоплила стъклата.
Оглежда ме смирено и мълчи...
И аз се зверя в нея, будалата,
и чакам зимата да зафучи... ...
595

Примирение

Нека животът сам да се търкаля
и нека делникът сам да изтече...
А празничните дни във календара
добрата фея нека изтъче.
Това, което е, Е. Факт. На Съдбата ...
589 1

Приказка за приказката

ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА
Отново мъдрият Жу-Шоу* покрива плътно
с ръкава си притихналото Мироздание,
и тръгвам аз в мъглата – вечен пътник
в света на старите забравени предания. ...
1.8K 5

Инерция

Лягам. Заспивам. Сънувам.
Светлината бленувам.
Събуждам се. Ставам. Общувам.
През миражи нанякъде плувам.
Чакам те. Викам те. Чувам ...
956

Обич от мене поискай

ОБИЧ ОТ МЕНЕ ПОИСКАЙ
Обич от мене поискай,
с пълни шепи ще я дам.
Ще захвърля спомени стари,
ще дотичам при тебе с плам. ...
654

На майка ми

Стоиш самичка в ъгъла на мислите,
опитвайки се да си върнеш младостта.
През спомени минаваш ти, прелиствайки
живота си, загубил свойта чистота.
Отдадена на хората, децата и на времето, ...
1.6K 5 11

---

Мълчанието направо ме убиваше.
Как може да е толкова инат?
Сърцето ми в гърдите спираше,
тъга ли беше, или просто яд...
Да каже дума, две, но не намираше. ...
872 1

Шепа сълзи

Забрави мен и мойте мечти,
побягна като пале, усетил страх.
Отново заживя на чисто,
живот без трудни хора и съдби...
Уморен се скиташ сам, уви, ...
748

Ти бе моят смисъл

Ти бе моят смисъл, мое сладъко дръзновение,
искрата моя в огъня любовен на страстта.
Ти бе единчък пристан, едничкото спасение
за сърце, крещящо за живот преди смъртта.
Не търсех и не виждах аз цветята неувехли, ...
1.7K 4

Личен любовник

Знаеш ли, душата ми се люби,
дори когато тялото е в плен.
И споменът за болката се губи
от толкова сълзи опиянен..
Душата ми се смее и целува, ...
1K 2

Бъди щастлива

Как да се преструвам, че още искам те.
Успях и себе си да заблудя.
Че мога още с теб.
Как чак сега разбирам.
Че си прекалено малка. ...
841 1

Бабини неволи

Положението вече не владея.
Трудно ми е да си го призная.
Вярвах, че за мен проблеми няма
с тези буйни младежки нрави.
Вече не чувам думичката моля. ...
1.1K 10

Живот без помилване

Най-тежка присъда – живот без помилване –
получи злодей след смъртта!...
Очаквал бе друго: не прошка–ужилване,
низвергване, ад – за греха!
Извърши убийство!... Реши да се гръмне, ...
641

Моят път

Сякаш лудата болка ме спря
( аз останах, но пътят ми тръгна)
и нашари със грешки света...
После дрипав се шмугна зад хълма...
Досега все със мен бе вървял ...
854 6

Дъждовно

Дъждът е откровение,
капките са малки точки памет,
мостове от многоточия...
1.3K 3

Да разлаеш рибите

(опит за римувано разказване на виц)
Прибрал се порядъчно пийнал веднъж,
посред нощ, да речем - малко след два,
наквасен до горе ПОРЯДЪЧЕН мъж,
при своята спяща жена. ...
1.2K 1 15

Kокиче

Бяло кокиче върху снега –
разцъфтяло в студа, над леда.
Не издигай над преспи глава,
не е време, не бързай сега.
857 2

Eдинадесет грама

Едно такова... дребно чудо
(по вторнишки закътано и малко)
по кожата ми дращи упорито,
боде ме като закачалка,
осиротяла без костюма нов... ...
1.1K 4

Есенно настроение...

Есенно настроение...
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят... ...
1.1K 2

Вечно вдъхновен

Всеки ден от работа се връщам
и се просвам, леко уморен.
Ти очакваш страстно да прегръщам
и нощта да мачкаме в сатен.
Но едва изгледал сериала, ...
708 9

Родина

Ще пишат - за Родината,
на Онзи ден... пък аз, си,
изпуснах, насред римата,
днес, точно - тези фрази.
Защо ли? Непростимо е, ...
2.1K 25

Изпитанието на Настрадин Ходжа

(из цикъла "Вицове в рими")
по идея на rajsun
Великият везир на падишаха
прочул се бе сред учените хора,
че техен покровител е. Заплаха ...
724 2

Сенките на наш'те непростени грехове

"Сенките на наш'те непростени грехове"
Над разпилените във гроба общ нозе
капаните поставя ловецът на сълзи,
с наслада къса крехките криле
на давещи се в блатото души - ...
696

Скитница

Захвърлена от света, една-единствена,
безкрупулно изстрадала скитница.
Разхожда се тя, боса из снега,
тъпче буците лед с премръзнали крака.
Сама, единствена, в студа, насред пустошта, ...
758 1

Разстояние

въпреки еднаквата си дължина
някои разстояния са по-кратки от други
и не са подходящи за перипатетици
за алкохолици и за астрофизици
по ред причини като например ...
862 2

Приятелско помахване

Сънувах те и ето те,
дочакахме се днес.
Помахвам. И дърветата
ни вземат „За почéст!”
Не зная други трикове. ...
1.1K 14

Сън

***
Сънувах сън. Като реалност беше...
Отново бях дете. Вървях по пясъка,
през локвите прескачах.
Яздех пръчка. ...
803 2

Рефлексия

по Д. Тонев
Постелята ухаеше на топло -
когато те, прегърнати и спящи,
обичаха света и всеки допир
със него. Но сега е настояще. ...
1.8K 12

Разпилей ме

Разпилей ме със вятъра, моя тъжна любов.
Разпилей ме над изгрева на живота ми нов.
Погали ме с лъчите на слънцето -
не оставяй следи
по очите ми мрачни ...
1K 7

Лицето ми

Вземи лицето ми – златисто пълнолуние -
и в шепите си форма му придай.
Уплашено, самотно до безумие,
то всяка нощ с дъжда навън ридай.
Опитва се да стане многоточие ...
1K 11

Уроци по сценично майсторство - Опит

Уроци по сценично майсторство
Опит
.....................................................................
далече съм-налага се да пиша
гласът ми дращи сякаш тебешир ...
798 12

По парче живот

Ще седна някой ден на чаша вино
и ще изтръскам спомените свои.
Не стига маса, пода ще зарине
купът с житейски грешки и пробойни.
Със поглед дълго, дълго отначало ...
2K 1 18

Как ще ме спреш ти мен

КАК ЩЕ МЕ СПРЕШ ТИ МЕН
Как ще ме спреш ти мен,
която с вятъра тича и ходи?
Как да ти кажа: ти, слънце, поспри се,
аз съм твоята сестра слънчева? ...
738 1

Възраждане

ВЪЗРАЖДАНЕ
Виделината тихо се прокрадва,
изтласква нощния мрак –
пролетта веч душите ни радва,
съживява природата пак… ...
1.1K 3

Живот назаем 13.07.2001

Заемът - това последно средство
живота ни поддържа всеки ден,
на дъщеря ми ù осигурява детство,
по залък хляб за тебе и за мен...
Така живеем вече много време. ...
616 1

Съмнение

Издадох присъда на любовта.
Дали не сгреших - се питам сега.
Не бях ли безмилостен съдия?
Знам вече - младостта
е време за грешки. ...
925

За тебе

ЗА ТЕБЕ...
“Луната е за човека, който чака.
Слънцето – за каноето, което гони реката.
Водата е за горските хора.
Но червената пеперуда ...
1.2K 10

Дали невярата е само празнота?

Проскърцва на каручката гласът
и спиците на колелата кашлят.
Товарите с годините тежат,
а пък умората притиска кочияша.
Тревогата извива като вълк ...
1.6K 35

Ще

ще бъде взрив
когато се обадиш
ще се разтърси Витоша
и пепелта
ще ме посипе ...
723