Стихове и поезия от съвременни български автори
Иска ѝ се
словата, премълчани ежедневно,
които крия сякаш в тайна пазва.
Но да ги чуе, знам, ѝ е потребно.
„Обичам те” очаква, но напразно. ...
=]]
Че животът те зове.
Или пък някой строен италианец.
А душите си скитат изгубени,
катерят върхове, дълбаят тунели. ...
Пак е тихо навън
преобличат нощта и разплитат косите ù с пръсти.
После влизат в съня. И превръщат в поезия
всички дневни капчуци от разплакани мисли.
Пак е тихо навън. Падат бели отблясъци ...
Лидерът ни
Бисерите му засияха като светлина.
В Прага направи ни за срам -
български заплати да получавали там.
Политик от двадесет и първи век ...
Кафявите очи
Кафявите коси, тънки, но и меки.
Кафявите очи топли и красиви.
Устните меки трепват в усмивка.
Докосва ме нейната бяла ръка. ...
История с хлебарка
Имаме един колега -
многострадална Геновева!
Веднъж - от самота безправна,
с една хлебарка разговарял. ...
Муза
къде избяга, защо остави ме сама?
Виж как времето мъчително тиктака,
но моята диагноза е душевна пустота.
Листът бял пред мен сега ми се присмива ...
Плачете, мои очи!
и поредната цигара запалих.
А сега - плачете, мои очи,
за несбъднатите ми мечти.
Плачете! Че малко ли мъка и тегла сте видели, ...
Да те срещна!
сред пролетната лунна светлина.
Да чуя думи заглъхнали,
сред летни лъчи топлина.
Да те срещна ли сред есените листа, ...
Загуба
Да, казвам аз, боли ме душата и сърцето!
Сърцето вече не издържа.
Душата вече ме напуска.
Май тялото ми вече умира.
Откъде ли започва родината
Откъде ли започва Родината?
Дали от свидетелството за раждане,
или на дядо и баба от градината?
Дали там, където пъпната връв е със любов прерязана? ...
До края
Но ти си тръгна, без да кажеш дума.
Душата ми светулкова се скита
уплашено самотна. И по друма
застигат я копнежни привидения, ...
Ти си ми
Ти си ми Слънцето приказно, нежно.
Ти си ми радост и мъка, и страх.
Ти си ми чувството светло, безбрежно.
Ти си ми болката сладка и грях. ...
Нова и стара политика
садеше стръкчета иглика:
с цветчета сини и червени,
лилави, жълти... – все засмени!
Тъй пъстри, дъхави, цветята ...
Човекът в ъгъла
Той не е крал,
не е от кал,
не е абдал…
Той не е човека, ...
Лунно момиче
Една луна-магьосница наднича
отсреща иззад древната могила.
Наднича и се прави на момиче –
разресва плитка от стопена свила. ...
Някога за Чили
Тъгуваме се за жертвите във Чили.
А жертвите не виждаме у нас!
Дерем си гърлото със всички сили...
И рекламираме яйца и праз! ...