Стихове и поезия от съвременни български автори
Стига толкова
“Тъгата е усещане за вечност,
а радостта – усещане за миг”
Евстати БУРНАСКИ, “Откуп”
“Уморих се от светли премеждия.” ...
Ти си
Ти си моето слънчице земно,
моя мъка, радост и страх.
Ти си туй , що ми е най-потребно -
надежда и най-сладък грях. ...
Нещичко да кажа
Аз имах нещичко
на хората да кажа,
но цял живот
свенливо съм мълчал… ...
Помогни ми, Свети Георги!
да обяздя крилатия Ат
и да литна сега към Балкана,
прекосил половината свят.
Да го търся змея триглави, ...
По моя си начин
ще хвърля на бездомното куче,
греха ми прощава ли в петък,
шанс че имах, но не научих
смирена и кротка да бъда, ...
Когато зелено клонче се разлиства
Когато зелено клонче се разлиства
и птичка малка кацне там,
песента ù клончето оглася,
в цъфналата клонка с много цвят. ...
Откровение
пред вълшебната луна,
а я поздравявам,
нея и нощта,
планината и звездите, ...
Кой кого
нашите куршуми...
кой кого уцели,
кой кого рани...
борим се нещастно ...
Кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше ...
Сублимация
барабани по покрива
а вятърът донася
на крилете си
опаловия полумрак ...
Компенсация
:) Пазете се! :)
От месеци флиртувам с кундалини,
възвръщала, разказват, младостта -
та даже сетните ти дни да минат ...
Раздяла
Спомен по спомен, сълза по сълза,
изчезва някъде неусетно тя –
тя, която беше безсмъртна, сега умира,
с ужасна сила безсилието я залива... ...
Хайку - 21
По мокрите пътища
хора с чадъри.
© Николай Пеняшки - Плашков
Сложно
Любовта е нещо сложно! -
тъй оказа се сега.
Лутаме се, все, тревожно,
приютяваме тъга. ...
Обратен прелет
студа е време всички да забравят!
От Африка завърнаха се птиците,
готови лукса южен да оставят!
Но... вече скъпо струва им горивото ...
Вечер край морето...
Най-синьо е морето вечер
полюшвано от палав бриз
със самочувствие за Вечност
във божията Летопис... ...
Бояна е тиха
и влажната пролет събуди дърветата.
Отново съм влюбен. Във теб.Изведнъж.
Макар да си тук и до мен със детето.
Отново затворен съм в твоите черти, ...
Покажи се
Идваш като южен вятър
и душата ми разлиства.
Този миг е толкоз кратък:
да останеш, не поиска. ...
Без крила
защо задържаш полетът на птиците,
защо възпираш всеки миг
и вплиташ го в лъжовни мрежи.
Защо убиваш си децата, ...
Е ли приятно, или...
Да, приятно е!
Когато някой някъде ни преоткрие.
Ей така...! Вгледал се в лицето ни
… непринудено - и то съвсем случайно. ...