Стихове и поезия от съвременни български автори
Търся ласката ти...
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...
В този дъжд...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били, ...
Легенда за реката
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада, ...
Възкресението
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка, ...
Върба
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа. ...
Бъдещето с мъдрост да напишем
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...
Защото поетът е с нежна душа
на отишлите си рано поети:
Петя Дубарова
Пеньо Пенев
Димчо Дебелянов ...
Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял! ...
Автобиографично
Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша. ...
Абсурдно ежедневие
“Дядо, какъв ден е сряда?”
Внучките ми Рая и Деница
На времето по сребърната прежда
нанизани са дните ни покорно – ...
Истина
Това вечно движение в кръговрат
се втурва като хала в кръвта ми.
Докато открия в ден единствен миг
тревожната близост на тази магия. ...
Недопустимост
не мога да допусна,
че пак сама съм,
че пак те губя.
Това е сън. Кошмар. ...
* * *
Няма общо с “причина-следствие“...
Самодивско
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека! ...
Грях
за да избягаме от него,
докоснахме мига,
за да го запомним
ЗАВИНАГИ, ...
Нашият миг Вечност...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо
със нежен повей Любовта... ...
Някога
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...
Истинска
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.
Пред тебе колко сцени изигра ...
Причина
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали ...
Четейки трагедии
Духът ми болен е от сляпо безразличие.
Куп грозни паяжини лазят по огнището -
до вчера символ на измислено величие.
Фантазиите раждат страшни Демони. ...
Куха пешка
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода, ...
Ножове и думи
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.
Защото думите могат да убиват. ...