Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Предсказание!

Преди векове и ери.
Племе с име на богове,
предрекло съдбоносния
край на нашата планета
Земя. ...
796 1

Търся ласката ти...

Като крадец на прага ми застана,
беляза с пръсти входната врата,
наметна се на тъмното с воала
и потъна в диплите на нощта...
Притворила очите уморени, ...
1.5K 5

* * *

"В полунощ светът мирише на звезди."
Ремарк
...
Сънувах сън.
А тишината на празната стая, ...
1.1K 3

В този дъжд...

В този дъжд се заслушах...
Как напевно вали -
и размива грима по лицето на мрака.
Дълго, дълго бе суша.
Праведни сме били, ...
731 8

Така ми се влюбва

Така ми се влюбва, разбираш ли?
Във твоите пъстри очи,
които съня ми разбиват
и палят в небето звезди.
Така ми се влюбва в умората, ...
5K 10

Легенда за реката

Душите им – събраха ги за клада,
кресливо някой стряскаше: Пали!
Горките, не разбираха, че страдат
и огънят, щом - с пурпурен език,
погълне ги, с неистова наслада, ...
2K 19

Възкресението

Аз тъй живях като човече и магия.
Душа в грях - трева за орисия.
Без въздух, без усмивки или падащи листа.
Жалки въздишки на сиротната душа.
Стиховете са една заемка, ...
1.1K

Върба

Върба
Върба поникна в храсталака
без свои сродни в пустошта,
с тъга поглеждала в полята -
там расли сродни по душа. ...
1.5K 1

***

***
Свян и подивяла страст – това си,
награда за избрани рицари.
За мене – неродèно щастие
и тъжна, но красива приказка. ...
2.4K 11

Минало свършено

Беше следобед, по-сух и от хляб за подавка.
Залез клиширано къпеше в злато града.
Медно блестяха, прелели от шума, канавките
в онзи следобед, във който пред него се спря.
Беше любов, по-внезапна от пролетна буря. ...
2.7K 1 13

Молитва

Годините безмилостно минават
и на вратата чука старостта.
Децата - родните гнезда оставят
и аз със мислите си съм сама...
А мислите, надеждите, мечтите ...
1K 5

Бъдещето с мъдрост да напишем

БЪДЕЩЕТО С МЪДРОСТ ДА НАПИШЕМ
На 3 юли 2008 г. София се разлюля
от взривовете на запалени боеприпаси.
Небето се събуждаше за изгрев,
събрало своя страх в една въздишка, ...
1K 1 19

Защото поетът е с нежна душа

Защото поетът е с нежна душа
на отишлите си рано поети:
Петя Дубарова
Пеньо Пенев
Димчо Дебелянов ...
913

Болка

Знаеш ли колко сама бях?
Знаеш ли колко болка преживях?
Животът ми се преобърна в онзи ден,
когато погледът си спря в(ъв) мен.
В сънищата ми нахлуваш нежно, ...
934

Звезди

Звездите
тихо стъпват
по земята.
Не искат
болка, ...
691

Копнеж по моето село

Копнеж по моето село
Копнял съм аз с копнежа на селата,
защото мляко там съм забозал.
Макар че се загубих във мъглата
и другаде получих своя дял! ...
919 1 1

Дъжд

Из ведро заваля. И чадърът прегърна ни двама...
сгуши мокри усмивки в металната лъскава длан,
сякаш хвърля небето от нашите болки и рани
или Бог рони сълзи добри - пак от дявол обран...
Булевардът приижда, колите са острови цветни, ...
1.2K 21

Автобиографично

Автобиографично
Главата ми й кат спукана манерка,
от дето и да я гледаш, все издиша,
мозъкът - като препържена джумерка,
затуй и все такива простотии пиша. ...
1.4K 11

Абсурдно ежедневие

АБСУРДНО ЕЖЕДНЕВИЕ
“Дядо, какъв ден е сряда?”
Внучките ми Рая и Деница
На времето по сребърната прежда
нанизани са дните ни покорно – ...
756 5

Истина

Истина
Това вечно движение в кръговрат
се втурва като хала в кръвта ми.
Докато открия в ден единствен миг
тревожната близост на тази магия. ...
741 1

В очакване

Стоиш на снимката безмълвна.
Очакваш с целувка да я погълна.
Отровата по себе си прикрила
със сърца следите и покрила.
Усетих как вони им миризмата ...
755

Ще стигне ли?

Не съм, която си целувал
насън и в розови мечти.
Но пътьом си откраднах лудост
и Господ нека ми прости.
На вид съм най-обикновена – ...
1.3K 29

Шепота на ангел

Очите ти са ангелски шепот
и шепнат сякаш тишина,
която чувам само аз, но ето
че ти разбираш за това...
И се случва нещо за секунда - ...
1.2K 1

Недопустимост

Не мога да повярвам,
не мога да допусна,
че пак сама съм,
че пак те губя.
Това е сън. Кошмар. ...
1.1K

Самодивско

Морето не е моята стихия.
Преодолях го... После го разбрах.
Дори и теб за малко да открия,
ще бъде миг, превърнат бързо в прах.
Ела при мен, по моята пътека! ...
1.1K

Грях

Докоснахме греха,
за да избягаме от него,
докоснахме мига,
за да го запомним
ЗАВИНАГИ, ...
735

Нашият миг Вечност...

Нашият миг Вечност...
Подхвана ни нечакан Вихър,
красив каприз ни завъртя
и покрай нас премина тихо
със нежен повей Любовта... ...
854 1

Някога

Нощта изтри последните сълзи
и догоря в запалените свещи…
Едно случайно хукнало такси
зеленооко, странно се облещи,
а после тръгна…Някъде натам, ...
1.3K 1 7

Истинска

Зная, странно е - тук, тази тишина...
За първи път се случва да е тихо.
И студено е. Не греят сто слънца.
Друг няма. Ти ще си единствен зрител.
Пред тебе колко сцени изигра ...
877 2

Бели облаци

Аз си зная, когато най-сетният дъх е издъхнат,
а по дланите бавно и последните капки изпръхнат,
пресушили до охра на далечните бури зовът,
най-подире тогава аз към тебе ще тръгна на път.
Като облаци бели в океана топили коси, ...
1.1K 1

Причина

Тази нощ събуди ме тъга –
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали ...
1.3K 4

Четейки трагедии

Желанията ми увисват вечно в Нищото.
Духът ми болен е от сляпо безразличие.
Куп грозни паяжини лазят по огнището -
до вчера символ на измислено величие.
Фантазиите раждат страшни Демони. ...
689 3

Куха пешка

Когато се замислих над това
дали живях нормално, или грешно,
прости ми, мили Боже, но разбрах –
създал си ме да бъда куха пешка.
На други носех винаги вода, ...
1.2K 7

Здравей, любима

ЗДРАВЕЙ, ЛЮБИМА
Здравей, Любима, още ли в душата си тъжиш
за онез безбройни слънчогледи
и загледана в мечтите си броиш
лазурните вълни последни? ...
868 2

Ножове и думи

За всяка ваша дума
метално острие блести.
За всяка ваша дума
студено острие свисти.
Защото думите могат да убиват. ...
1.5K

Животът (не) умира

Защо поглеждам в небето? Няма синьо.
И черни облаци надвисват върху нас.
Може просто да обичам от безсилие,
далеч обаче ми е ялово от мрак.
И нека няма в мен стремежи. Нито сили. ...
838

Когато от любов ми се мълчи

Понякога, когато замълча
и свия в шепичка душата си,
тогава плисва в мен дъжда
и мие с капки самотата ми.
До бяло лъсва всичко в мен, ...
1.5K 9

Най-красивата жена

Да беше красота - да я опиша,
да беше цвете - аромата му да вдишам,
но то не е нито красота, нито аромат,
а една неоценима благодат - жена.
Тя е красива и незаменима, ...
1.4K 1