Стихове и поезия от съвременни български автори
Вълшебство
а аз ги гледам и на Господа се моля -
да начертае път, следа, малък белег в небесата
и да ми покаже къде се тази вечер крият чудесата.
Да ми покаже пътя Той към хладната гора, ...
Вечната книга
Къде си ти,къде съм аз?
Този път,на мен се размина
силата на ураганния бяс,
роден от проблеми неразрешими. ...
Възрожденска балада
Къде потъна – Ботевия вик,
разтърсил до звездите небосвода.
И станал част от Божия светлик!
Нима заглъхна битката при Драва? ...
Червено като _______?
Червено като страна на лицето му, на която е спал доверчиво цяла нощ. С отпечатъци деликатно оставени от калъфката на мека възглавница..
Червено като следи от нейно червило по огледал ...
Невидим дух
защото ти си дух невидим.
А щом политнеш с птичите ята –
от моя синева ще си отпиваш.
Ще трябва да те прося от смъртта, ...
Неонов дъжд
... когато край хотела „Плаза”
нахълтат зимни ветрове,
и кацне гълъб на перваза –
да клъвне с теб трохичка-две, ...
The Human Eye 🇬🇧
He was generous, just and defined.
But there was on the Earth a thing
That was from him declined:
Although he loved his wife a lot, ...
За вярата
поседна плах и уморен...
Как вярата едва угасна?!
Дали все още се вълнува?
Нима отново нея чувам? ...
Дадеш ли дума
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
Килим от листа
Вървя към нашето село, към дома,
отварям си вече сам пътната врата.
Стъпвам на килим от разноцветни листа,
лозови листа обагрени от есента. ...
Любовна шира
когато, както, колкото, където.
Препълнени са другите блюда,
а твоето прилича на решето.
На дупчици го времето дълба, ...
Азбука
търся утеха, но няма те с мен!
Сянка ли, спомен ли трепна с крила?
Ангел в сърцето ми вае кивот,
пише с писец бял: „Добро естъ животъ“. ...
Ноемврийски дъжд
до есенно така ме наваля
и мокра съм, щастлива съм до корен,
и весела съм, чиста, не боля.
Навярно зима идва неусетно, ...
Машинисти
Планина,връх,хоризонт безграничен,
облаци отвред пъплещи,задушаващи-
кълбета от пара взора потискат,
зловещо затишие-светкавици,трясъци,страх завладяващ. ...
Самотникът на Седмата ми пейка
… седя самин на Седмата си пейка и си провождам миналия ден –
хем лятото от мене си офейка, хем зимата е зинала връз мен,
и чудя се понявга и се мая? – пред туй, що занапред ми предстои,
не смогна ли да свържа двата края, ще ги рисувам с розови бои, ...
Дворчето на баба
Разчорли вятър вехтите асми
и дядо пусна пилците на двора,
и курника със слама зазими,
наръси го с игличките на бора, ...
Аз вярвам в тебе, белобради дядо...
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
Неделна нежност
Неделя. Безпределна тишина.
По улици. Градинки. И площади.
Ще кажеш, че е минала война.
В безмълвиците вече ми се гади. ...
Смирение
се приюти като ранена птица.
В сърцето огнище си направи,
разпали го със плаха искрица.
Градини в мен пося прекрасни ...
По уличките на стария град
дворове запуснати.
Открехнати приканващо врати,
или заключени със катинари.
Рози и люляци ...