Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Спомен за жътва

Спомен за жътва
Със шепот нощните капчуци
насън на дъното се плискат
и в селото една каруца
запалва утринните искри. ...
2.1K 1 15

Първи и последен

Пилееш ме, от тебе аз изтичам...
Не, вятър си! А аз - глухарче бедно.
Шептейки тъжно, с тебе се сбогувам
и зная, че ме имаш за последно.
Изгуби ме, като игла в сеното... ...
822 3

Измъчваш ме. Нека.

Тръгваш внезапно... Няма те.
Само разпилян цигарен дим.
Ще те видя ли?
Появяваш се... За кратко пак.
Измъчваш ме. Нека, защото - мой ли си - ще те забравя. ...
1.2K

Есенна разходка

ЕСЕННА РАЗХОДКА
В тунел от дървета зелени
пак влюбени с тебе вървим.
Допрели глави посребрени,
ний стъпките свои броим. ...
753 2

Аз търся

АЗ ТЪРСЯ
АЗ ОЩЕ ТЪРСЯ Дявола и Бога.
Прескачам на комшиите плета.
И свалям аз луната виторога...
Да правя свойте малки чудеса!... ...
705 1

Ангелоподобни

Небесните войни понякога също играят хазарт.
Тогава и аз съм спокоен – че душата ми няма да спи на тротоара.
Постилам пред себе си поне по един булевард –
и тръгвам с усмивка. Натам, накъдето не трябва.
Описват по спомени някои от небесните зими – ...
642

Една възрастна женица

Веднъж срещнах аз една, женица..
С бастунче беше. Мъченица.
Под сянката от жегата се скрила
и с мъка сълзите си изтрила.
И тази възрастна женица, ...
689 1

Вечер

Нощта заметна звездната си мрежа
и хвана златоперката луна,
в настръхналите котешки копнежи
замърка неизбежно любовта...
Щурци, отпили билковото вино, ...
1.9K 29

Аз нямам

на Любослава
аз нямам много приятели -
двама дращят паважа посивял
на път към ония разпятия,
що народът поумнял ...
939 1

В бездната

Умирам, потъвам, давя се
в бездната на самотата.
Боря се, скачам, избавям се
от обятията на тъгата.
Искам, копнея, желая ...
969

Емигран/и/тска тегоба

В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима. ...
921

Огледално

Не можах да избягам.
От своите грешки.
Искаше много.
Върнах се в мрака.
Потърсих опора. ...
985

Забързан свят...

Вървиме с тебе двама по пътеката, наречена живот,
но време сякаш няма ни за ласка, нито за прегръдка,
нито за любовен зов.
О, време, тъй преходно и безпощадно,
окичило ни с робския хомот, ...
1.2K 1

Царство на Лъжите

Не се ли наслушахме на празните обещания,
излизащи от техните усти?
Не се ли наслушахме
на нелепите им, арогантни лъжи?
Кажете ми, ...
644 1

Мене точно ще обичаш

Ще те накарам да ме обичаш,
в тялото ми отново да се вричаш
и името ми през гърло раздрано да изричаш.
Може пак така да ме наричаш
и клетвите си в любовта да отричаш, ...
979 1

Пълна промяна

ПЪЛНА ПРОМЯНА
Беше объл,а сега е ръб,
защото влезе в Ю Р Ъ П…
Бяхме в инфлация,
сега сме в дефлация ...
644 2

Тихите улици

Тихите утрини са моите заливи
като цветни дъги в небосвода над мене,
като волния полет на морските гларуси,
като ясното слънце, греещо денем.
Тихите вечери са моите блянове. ...
1.1K 1

Ти искаш

Ти искаш мойте мисли... но не знаеш...
... без твоите очи - съм просяк сляп
и в огъня, в душата ми блуждаещ,
прозират сенки от безмислен свят.
Ти искаш нежността ми да усетиш ...
808 5

Екранен спам

ЕКРАНЕН СПАМ
В ранно утро, още на закуска,
като добро и примерно дете,
грабнах дистанционното
и кацнах ...
701 1

Следи

"То не беше любов.
Беше скърцане на несмазани мисли и пози..."
Емилия Николова
Не бе любов... Навярно беше опит
да полетим с гипсирани крила. ...
1.8K 18

Лято в перлени коси

Златно лято локвите изпива.
Хвърчила заничат над поляни.
Сред нивя вий венци самодива
от цветята, в утрото набрани.
Ето там омара се навдига. ...
750 2

Грам Сърце

Във всеки грам сърце
е твоят огън - тъй различен...
по кръвта ми той тече,
живот от цветове лиричен...
Във всеки грам сърце ...
935 1

Повече от всичко

Когато тя обича повече от всичко,
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде, ...
1.6K 1 13

И само миг

И само миг
е нужен
на земята,
за да си отново
чистият и святият. ...
610 2

А бях Елена

Сива самота
протяга пръсти
през огледалото,
навярно спомени
от стари снимки ...
1.1K 5

* * *

Дяволът откърши
късове от
неоткрити светове
и се разцепи
в знойни страсти. ...
825 1

А аз все още те обичам!

Сърце проклето,
послушай ме веднъж поне
и спри да чувстваш...
Той не заслужава
да биеш ускорено ...
708 2

Когато съм влюбена

КОГАТО СЪМ ВЛЮБЕНА
Когато съм влюбена, нося лъчи.
От слънцето вземам назаем.
Изгарят ме двете любими очи.
Къде съм, коя съм – не зная... ...
1.2K 5

Есенни гларуси

На брега скитат влюбени гларуси.
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...
959 9

Приливи

Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...
1.6K 17

Като в детска игра

Отдавна със нея, с Тъгата, играем неспрестанно на жмичка,
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
758 5

Мрачно

В безкрайността на самотата ми
се събуди огорчението,
за да каже на тъгата ми,
че дошло е времето...
... да изплувам на брега, ...
1.2K

Черно-бяло присъствие

Раменете ми, приятел, са заети отдавна.
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...
924 12

Защо не вярвам вече на жените?

Защо не вярвам вече на жените?
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...
1K 5

Покой

Покой! Това ми трябва само -
душевен мир и музика за сън.
Тъй тиха, монотонна гама -
в душата да отеква като звън.
Пренасям се в страна на чудесата - ...
1.1K 1 2

Урок до поискване

Казах ти как се казвам
и колко съм щастлив,
че шепотът на твоята носталгия
разбърква мозайката от имена.
Но моето е вече център на вселената, ...
781

Мислех си, че поне ти ми остана

* * *
Мислех си , че поне ти ми остана .
Мислех си и вярвах в това .
Но вярата ми оказа се измамна
потънах в болезнена, подтискаща самота ... ...
615

Докосване до мама

Отдясно пред олтара, до дверите във храма,
над малкото кандило изписан женски лик
от старата икона със погледа на мама
печално гледа в мене. Трептящият светлик
на пламъка огрява лицето на светица ...
792 6