Стихове и поезия от съвременни български автори
Диоген
От колко Века,
с фенер в ръката,
Диоген наднича,
търси Човека? ...
@рмията на мира
(неизвестен автор)
В глобалното село на социалните мрежи
овцете изядоха хората – разсъблечени, голи.
А думите, които са сечени на социалистическия дръвник, ...
Да те обичам повече ли
Та ти си моето неизмеримо,
като полята си от ален мак,
които до безкрая чак достигат!
Да те обичам повече ли? Колко? ...
Искам те (посветено)
Искам те – разпъната на кръст.
Искам те и на море ухаеща.
Искам те, защото си ЛЮБОВ!
Сън
умора по ресниците ми сипе.
Родена от неземна тишина,
луна към изгрева полита.
И няма да е лека тази нощ, ...
Избор
Тръгваш някъде,
но не знаеш накъде.
Питаш се дали си жив,
или пък не. ...
Глава втора (ученик във Първомай)
(ученик във Първомай)
Бях длъжен да ги надживея!
От този ад да се спася!
И свое знаме да развея, ...
Агресия...
от недрата на мозъчните ми клетки.
Изригва внезапно и внезапно стихва,
оставя само въглен и пепел...
В тях има само закърняла гореща лава, ...
Ела...
Косата ти е плачещата върба и плаче над очите мои грешни...
Дъхът ти още гали ми косите, по кожата ми твоят жар пламти...
Ела, денят е мрачен и студен...
В таз лунна нощ омайна сгрей моята ледена душа... ...
Охлю
Я с карфица го бодни!
Ако охлю каже "пук",
ще те храним с манджа с лук!
Ако охлю каже "паф", ...
Моторно битие
Дойде ни нанагорно
битието ни моторно –
гълта много нафта
влакът “Пуфта-пафта”… ...
Рожден ден
Ден единствен в цялата година.
И дъга изгрява волно шарена -
ще ми се под нея да премина.
Ще ми се да мога да прегърна ...
Писмо до Америка
Пиша ти от село туй писмо,
мили сине, майка ти почина!
Взе да вехне, де да знам защо,
от деня, когато ти замина. ...
Инерционен момент
прибирах се от работа. Зад мен
стоеше тя. Към шест и половина
бе някъде. След делничния ден
навярно уморена, безразлично ...
Забравена земя
Земя забравена, далеч от Бога,
земя на нищета, мизерия и глад,
земя, в която книгите превръщат в огън,
а огънят превъплъщава се във хлад... ...
По-различна
като корен впит дълбоко в теб.
Все наивно нежна, романтична,
вкарвам мисли в следващи куплет.
Там съм истинската, непревзета, ...
Стая без врата
И там, дори, сред студ и свян,
пред себе си, от себе си,
тя скрива като в малък тайник –
забравен, сякаш невидян – ...
Терзание
За друг отреден.
Няма покой
за Душата!
Просяче гладно ...