Стихове и поезия от съвременни български автори
Мигове
Сякаш времето е спряло.
Прегръщай ме и ме целувай!
Гали със нежност моето тяло!
Главата ми е отмаляла. ...
Не те разбирам
но напоследък не те разбирам.
Адски ми писна от всички лъжи,
в кожата си просто не се побирам.
Кажи ми направо: "Баста!" И край. ...
По пътя към теб
нищо в пазва не взех – от косите ми старо злато вали,
под копринени клепки – тежки сапфири проблясват,
снагата ми мрамор, дето стъпя – биле омайно цъфти.
Дълго вървях по петите на вечер проливно дъждовна ...
Котката с лош късмет
много подивяла,
някой хвърли ме в лодка,
а тя отплава.
Сама в морето, ...
Уличен музикант
Изучи ме, бе ми силно рамо.
Пораснах, станах музикант -
не известен, но все пак с талант.
Изгонват ме оттук, отивам там, ...
Ин и Ян
а все не е така.
Уж сме еднакви по душа,
а сме мрак и светлина.
Уж сме като колела в часовник, ...
О, да! О, не!...
Диалог между двама
евродепутати.
Англичанинът:
ТИ знаеш ли къде е била ...
***
минаха и дни,
теб те няма и моето сърце само остана.
Дните с теб прекрасни бяха,
но самотата пак е бясна. ...
Хайку
Сливов цвят - хубаво,
но погледни зад него -
зелени листа.
Поклон
и все тъй горда и непокорена!
Родино моя, птица полетяла,
към бъдещето светло устремена!
Полята ти са щедри, плодовити, ...
Да те намеря
калинка пъстроока
в твоите очи.
Чар, 11.05.2011
Болка
едно сърце за теб тупти,
това ли е неговата награда
да го тровиш със лъжи.
Нима за теб аз не значех нищо, ...
Смееш ли?
Виждаш ли лъчите във очите.
Чакаш ли го онзи ден,
в който ще танцуват блус звездите.
Молиш ли се в стих смирен ...