Стихове и поезия от съвременни български автори

254.5K резултата

Амплитуда

Слънцето
блестя до обед- бронзов удавник,
открит на чергилото до гнилото дърво.
Кръжейки, щъркелите затракаха,
подушвайки миризмата му, ...
795 3

Ще вечерям с обичта ти

Ще вечерям с обичта ти. Вече няма я.
И само рутината, седнала насреща,
оглежда се в излъскания порцелан
и претендира супата да е гореща.
Облякла съм най-хубавата. Но не виждаш. ...
1.4K 2

Аз и сянката

Стаената сянка от ъгъла
хищно впила е в мен слепи очи,
с ледени пръсти, ехидно усмихната,
да изтръгне иска сърцето ми...
Цигарата ми бавно догаря, ...
1.1K 4

Нула

Неделя... Като всички други мъчна...
А призрачният бяг на часовете
превръща ме във ловък купувач
на щастие. Заплащам със ръцете ми.
Животът ми е някак си зад мен ...
1K 2

Спомен бисерен и скъпоценен

Занижи се, в сноп светулчен,
като бисер нежен на гърдите ми.
И проблясвай скъпоценен,
щом те нося във сърцето си.
През сто коралови надежди търсих ...
774 7

Когато си замина

Нещо в мен се счупи, когато си отиде.
Душата ми се скъса.
Сърцето ми заплака.
Небето се сгромоляса върху мен.
Светът ми се срина. ...
739 3

Пречистващо хоро

------
Ще танцувам с Дявола. Знам стъпките.
Ще изиграя свойто Адово хоро.
По-силна е към тебе само тръпката.
Душата ми галиш с Фениксово перо. ...
1.2K 1 10

Повей

Топъл и неканен, носталгичен повей,
отмята тънките треви и носи стъпки,
затихващи, но тропащи с ритъма,
напиращ зад едни гърди.
Птица над главата ми лети и въздуха раздвижва, ...
881 1

Не вярвам

Не вярвам, че затова съм виновна,
че безрезервно се отдадох и докрай
душата си разтворих,
и с греховна обич пътувах с теб
към някакъв жадуван рай - ...
785 5

Сама

Сама
Старицата! Оная, избелялата.
Как скърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са
и с пътя, с тялото. ...
1K 10

Завинаги заедно

Повика ли ме, Господи? Нима?
Не е ли още рано за разпятие?!
Потирът с виното – почти на свършване,
но виното се пие със приятели.
Дойдох, все пак. Стоя на прага ...
1.4K 15

На крачка от тъмното...

утихват делниците
в топлата длан на времето
потъващи в залези
на крачка от тъмното…
все още по светло ...
1.6K 58

Мълчи, сърце

Мълчи, сърце, ти вече ме наказа
с тежките си думи без слова.
„Не искам вече да те слушам” –
ти казвам и замахвам със ръка.
Мълчи, сърце! Толкова ли силно ...
1.4K 9

Единственото

„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...
597 1

Тайна любов

Покажи се, Любов -
изстрадала скитнице,
стара моя магия,
на стиховете ми зов!
Не се крий в сянка! ...
1.6K 2

Спомен за чистота и младост

СПОМЕН ЗА ЧИСТОТА И МЛАДОСТ
Не мога да забравя пламъка на онзи огън,
с който ти ме изгори.
Пожарът стихна. Но няма да се разгори отново.
Овъглено, сърцето ми едва дими... ...
910 10

Как да съхраним несъхранимото?

КАК ДА СЪХРАНИМ НЕСЪХРАНИМОТО?
Понякога ни се приисква
да спрем мига.
От суетност ли, от що ли?
Но той минава близко ...
902 4

Благодаря

Виолетово сияние,
виолетови следи
след теб.
Щедър си.
На щедрост ...
748

Различни ъгли

В настръхналите дни, едва когато се опомниш,
че слънцето пробило си е път сред облаци -
тютюнев аромат -
поискаш, но знеш, че не можеш да видиш -
любимите неща на масата с оскъдния обяд!
1.2K

Гатанки_2

Със кожухче бяло, сиво,
роден дом му е гората.
Често бяга то страхливо
от таз Лиса опашата.
Сещаш се, детенце, май че ...
1.2K 24

Не мога да се върна

Не мога да се върна,
няма място,
където времето да спре за двама ни.
Животи други няма...
И няма да се имаме... ...
1.4K 7

* * *

Хубаво ли ти е сега, когато си без мен?
Нали за това тайно мечтаеше си.
Хубаво ли ти е сега, когато не съм до теб?
Свободата ти - най-ценното - твоя е.
Имаш време да скиташ. ...
699

Суета

„И мaкap ощe дa вяpвaм в божeствeното нaчaло нa Cловото,
зaплeнeн от твоpбитe нa този пpидвоpeн гpaвьоp нa Taнaтос,
днeс изповядвaм с нeговa помощ Mълчaниeто...
и човeшкия кpaй нa Зeмятa.”
Борис Христов ...
1.6K 22

Докато всички спрат да вярват в приказки

Талазите на мътната вода са като болест...
Оставят белези и кал, и дъх на гнило.
Оглеждаш в нея тъжния си образ,
ядеш ú рибите... И постепенно свикваш.
Приемаш за нормално неприемливото. ...
1.4K 34

най-красивата лъжа

Аз съм най красивата лъжа,
влязла тихичко, на пръсти, във живота ти,
дъщеря съм първородна на греха,
разпиляно слънце сутрин във леглото ти.
Като палавите слънчеви лъчи ...
1.2K 1

Любовта

Любовта като лазерен лъч пробива и отваря тежки железни врати.
Като ефирен полъх те гали, когато от нежност отчаяно се нуждаеш ти...
Любовта може всичко, само едно не -
да влезе в сърцето на този, който обича другиго, тебе - не...
1K 2

Розата

Благодарност да дариш
на всички светли същества,
които подкрепят те
по тежкия ти път, осеян със бодли...
Наградата е там, в далечината - ...
888 7

От мъжката душа...

Вратата грациозно се отвори -
тихи стъпки на жена,
Луната смутена стаята озари,
Земята разпали небесни огньове.
Искаш Обич да ти дам, ...
932

Като гнила ябълка

Облечена в дрехата на суетата,
с лице от маска на измамна красота,
аз крия от света тъгата
и болната проядена душа!
Обвивката, излъскана в детайлност, ...
1.1K 9

Не можеш

"Душите не се чупят. Те отскачат." Дийпак Чопра
Не можеш да ми счупиш душата.
Тя като топка отскача.
Искаш да я направиш саката,
но не е лека тая задача - ...
813 4

В чест на хората с прогнили сърца

Призрак от чувства, в дрехи, шити от мъгла.
И за теб ли сгреших аз? Ти лъжа си? Нима?
Да, глупачка! Повярвах в тебе смисъл, че има.
О, ти, жалък позорник, как ми лъхаш на интрига!
Знаеш ли, стига! Веч да мисля заболя ме. ...
1.1K 3

По(д)слушна власт

Въдвори се нова мода
в скъпичката ни държава –
слушан вече е народа
от властта. Така и трябва!
Вместо дупки да запушва, ...
842 8

Камбанка

КАМБАНКА
Аз не желая да бъда камбана,
що богомолците в храм е събрала
или, от бурята зла разлюляна,
за народната бран затрептяла. ...
790 3

Яма

Помийна яма е душата ми,
пълна с трупове разкапани –
на надежди, някога разлистени,
оплетени в лъжи и полуистини;
на мечти, копнежи неизречени, ...
758 1

Кошмар

Видях насън...
земята беше друга -
без трева навън,
сянка на влечуго...
дърветата лежаха ...
795 9

Когато

Когато студени са зимните залези
и сенките търсят на завет подслон,
а нейде небето разпали забравена
звездичка сред облаци в нежен шансон…
Когато усмивка, замръзнала някъде, ...
1.1K 12

Щастлив съм, че...

Щастлив съм, че...
Щастлив съм, че не съм,
мълча и просто чакам,
да се уверя,
че всеки тежък сън ...
811 2

Наслада

... Ум Христов и Неговото дело в края -
празник за душата, безценна награда.
Игнорира хомота и обновява младока.
Специално време, необременено -
за комуникация отредено.(Марк 2:27,28)
870