Стихове и поезия от съвременни български автори
На мама
Аз съм детето ти, мамо, детето ти.
Знам, че воюваш по навик.
Знам, че отдавна е пусто небето ти –
няма ни знаме, ни празник. ...
До сърцето
Защо не пееш вече с любовта,
виж, чака те, облечена във бяло,
от ъгъла ти маха със ръка,
усмихва се и моли за начало. ...
... да го опишеш
Напиши ми любов като приказка с плоски герои.
Пък дано се подхлъзнат на тях и си счупят капаците
всички топли прозорци, които не стават за мои,
всички кухни, постлани със прясно изпечени съботи, ...
Накратко ще рече: на ход сте вие
От днес сами поливайте цветята,
сами лъжете своите деца,
че Дядо Мраз прелита край Луната[/b]
(и тя не плаче нощем, ами пее)[b], ...
Задъхани красоти
готова съм да загубя много дни,
че стигна ли до кръстопътя мъчен,
да мога да разпозная лъжливите следи.
Погледна ли към Луната нощем, ...
Моята Татяна
Този „бисер” е творен в гимназията, когато за домашно трябваше да напишем съчинение-разсъждение на тема „Моята Татяна” от „Евгений Онегин” на Пушкин. Литераторката ни се беше подсигурила за предстоящия „открит урок” и ни беше натъпкала в главите всич ...
Аз не искам...
Аз не искам да те имам
окупирана с вериги,
а ключът от катинара да е в мен...
Във очите ти красиви - ...
Наколеничила пред себе си от слабост
Животе мой, но не посмях.
Понечих да те изпреваря
и от сълзите да пожъна смях.
И пак съм тук, в един и същи ден... ...
Лицата
Нещастни, отчаяни, плахи,
от безнадеждност обзети
са тези лица. Търсят стряха,
разбиране, нежност, утеха, ...
Искам
Искам да съм ангел,
но не знам слова
да превръщат демон
във невинност. ...
~ Лист! (мъничък) ~
На дъното на вир голям
Лежало малко пъстро листче.
Самичко - милото посрещало нощта...
И Утрото посрещало самичко~* ...
Бомбето
небето с екзотичен жест си сложи.
Но светна, във очите отразена,
светкавица, по-остра и от ножа.
Стихията се втурна като хала, ...
Принципите на успеха
Невъзможното е просто дума
за наивните заблуда
Принципите на успеха разберете
на ума си винаги се доверете ...
Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...
Стръкче обич
затрупана от информация,
уверена и обезверена,
заплашена от ядрен взрив,
неискреност, ...
Равносметка
По-важно е не колко си живял,
а как, с кого и за какво.
Вървя напред, макар и да е трудно,
но никога с приведен ниско гръб. ...
Последната права
***
Твойте стъпки бележат съдбата ми:
всяка крачка – триумф и възхвала.
До безкрай нагнетяват в душата ми ...