Стихове и поезия от съвременни български автори
Потапяне
удави ме със твойта любов,
но закрий със длани лицето си,
не откликвай на страшния зов.
Във очите ти виждам аз ангели, ...
Мъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...
Такъв е животът
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...
Моля морето...
Мрачно, ветровито, пусто - вън.
Едно безцветно, тъжно чувство в мен.
Свалям дрехите си бавно - всичко е като насън.
Лягам в пясъка, а той прегръща ме студен. ...
Сбогом, моя любов
Мисля за теб...
Докога ще го правя?
Уж заключих всички врати,
а забравих открехната онази най-вляво, ...
В тази първа септемврийска вечер
с най-ярката звезда във тази първа септемврийска вечер,
ще стопля с моят минзухарен дъх желанията ти замръзнали
и плътно ще ме чувстваш, ще ме имаш, даже и далечна.
С усмивка бегла, с жест неволен, но магичен, ...
Сеитба в петия сезон
разпъвам думи, мисли и поверия,
дори жаравата угасва под нозете ми,
от силната ми обич стресната.
Дъждът запалва свещи по дърветата, ...
Разговор между два ангела
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек ...
Сянка за обич
слънчева булка ще стана!
Мътен, пороят повлече
скършен език от камбана.
Вятърът с ярост прегази ...
Съновно
и сънят изсънува ме пак,
май със него и тебе прокудих.
Улови ме! Със другия влак.
Ще те чакам притихнала, плаха, ...
Времето
Времето на старост ни обрича.
Нижат се годините броени,
но в телата - вече уморени,
но в сърцата ни – от болка свити, ...
Знаеш ли
за която вечер си мечтаеш
и всяка твоя мисъл мога аз да уловя,
и това, което желаеш.
Знаеш ли, че аз съм тази, ...
Край реките на Вавилон
(по псалм 137)
Седнахме нещастни край реките,
със вода поящи Вавилон,
плакахме при спомен за стените ...
Тайничко...
не ще те будя, знам, че уморен си.
Сънят ми някъде отново бяга,
нощта ми се превръща във повеля...
Край мене мястото ти все е хладно, ...
Кръстникът от самотата
Като безлюден остров сред море от самота,
пустинен пясък е душата моя.
Миражи и оазиси следя,
да ги настигна, за това се моля. ...
Часове
Колко дълга е нощта без теб
миг по миг отлитат часовете
гледам в нищото и чакам блед
да рисувам с теб по редовете ...