Щастлива съм, защото те открих.
Ти превърна живота ми в красив миг.
Показа ми какво е любовта.
Накара ме да се чувствам аз жена.
Изтри от сърцето ми всички преди теб. ...
Център за социална рехабилитация и интеграция
с. Дълбок дол, общ. Троян
Виктория Нинова Гетова – род. 16.011993, гр. Бургас
Обичам да пиша стихове за приятелството и природата
Виктория Гетова - автор Тодор Трайчев - автор/редактор ...
Красиво място, някъде в мечтите -
покрито със зеленина и вода.
Красиво място, сякаш Райска градина,
зове ме някъде в нощта.
Как искам от света да се откъсна ...
Няма кой да каже още колко
в мечтите си ще продължа да вярвам.
Дали ще се се надявам и отричам,
дали ще се гордея, или съжалявам.
Някой смелост има ли да каже, ...
За думите подслон намерих
на този лист, откъснат мимоходом,
но чувствата сиротни кой ще стопли
в безмълвието на студената ми стая?
Отиде си, а аз те превъзмогнах. ...
Толкова е рано точно днес да те забравя,
по кожата ми твоите следи все още дишат,
а дланите ми си припяват изоставени
забравена балада с милион въздишки.
Родена съм от тъмната страна на лятото ...
Не помня вече откога ме има,
а и дали си струва да го мисля.
Единствен по рода си съм. Безименен
и вероятно - не роден, ами измислен
да бъда страж под сянката ù златна ...
Промих последната си мигла -
махнах от ресниците Страха.
С Надежда заменен бе той и ето -
разчистен пътят ú към Радостта.
Прерязала железните окови, ...
И тъкмо мисля, че съм подредила
душата си и мислите, и чувствата
и гледам те - към мен засилен! -
като пегас в галоп препускаш!
Къде си тръгнал, чакай! Спри се! ...
Загубих те, срамувам се...
По бузите едри капки се стичат - не отричам.
В главата ми е пълно с мътни спомени, от теб забравени.
Любов ли беше твойтo. Бе по-скоро коварна заблуда.
Приказка прочел си и с мен като актьор си изиграл пиеса. ...
тръгни към безкрая, където
чакат те безброй чудни неща!
поискай да полетиш, само с поглед
да обиколиш света! поискай в ръцете си
онова, което не можеш да имаш! ...
Бръшлянът в Розата се влюби лудо.
То бяха нежности, то беше чудо…
От изгрева, та чак до пълен мрак,
в прегръдките си нашият юнак
притискаше красавицата мила. ...
Пролетният дъжд танцува по прозореца ми пак
и капките в една се сливат.
Подобно на съдбовен знак
образа ти от съзнанието ми размиват.
В шепота им самотата си усещам, ...
Във стаята сме – тя и ти, и аз...
Нахалница! Не я интересува,
че, като къса тишината между нас,
гласецът ú ме дразни до полуда...
Уж я привлича цветното перде, ...
С походка - разлюляно жито,
с целунати от слънце рамена
пристъпва, с морски бриз в косите,
недостижима - лятната жена.
По пладне августовско, знойно, ...
Миришеш на страх, миришеш на гнило.
Искаш целувка, заслужаваш ритник,
но животът никога не е бил справедлив.
Казвам ти всичко, а само пиянски брътвеж.
Гледам - човек непознат ми говори, ...
Разхвърлям мислите си по брега на самотата,
изострил поглед, стискайки юмруци.
Душата ми дихание изгаря
всяка секунда, всяка минута.
В пепелта крилата си намерих. ...
Поглед омаен, блага усмивка.
Със думи не мога чувствата да опиша.
Прегръдка топла, упояващ аромат –
о, как се радвам, че си тук, на този свят!
Спомени ценни, емоции незабравими, ...
Последната песен
По повърхността на океана се виждаха отблясъци,
слънчевите лъчи си играеха с водите му,
то нежно галеше брега, златистите си пясъци,
а те наивно се смееха на шегите му. ...