Стихове и поезия от съвременни български автори
На момичето с тъжните очи
Не знаеш ли, че тъй се получава
като подложиш топли чувства и възглавница
на оня, дето пет пари на дава!
Такива са му пустите закони ...
Сърце
на живота
си има свой ритъм
и пее със собствен глас -
само любовта го води, ...
Размисли
Капки акварел-2
Огънят поглъща
всяка съчка-да живее.
И оставя жар…
*** ...
Попий ме!
земята ни събудена попива
и стръкчета живот неустоимо
ù връщат радостта, че тя е жива.
Попий ме! Както топъл дъх стъклото, ...
Диване
ей дотук ми дойде!
Докога да си трая?
Засрами се поне!
И да знаеш, че знам - ...
Изгубена
където нещастна бродя, обгърната в мрак.
Питам се кога ще свърши, кога ли отново ще съм аз?
Отново с детската усмивка и хубавия смях.
Като дете изгубило играчката си ...
Откровение
пиша това стихотворение!
То е моето вдъхновение
от това явление,
пораждащо възхищение ...
За щастието
Огледай се пред мен във огледалото.
Покривай раните, очите, мъките.
Не се вглъбявай, щастие, във себе си.
Прегръщай ме и във трагичното, ...
Народе
Виждаш ли как плаче земята,
виждаш ли как ечат буки вековни,
как мрат от злоба орлици?
Виждаш ли какво стори? ...
Рошкини неволи
глезената мърморана,
във долапа се навряла...
Що ли търси тя тъдява?
Пъхнала се и... заспала. ...
Дете на мъката
Защо душата ти на гълъбица малка се е свила,
задъхваща се в ужас и във самота,
защо с завеси черни е покрила прозорци,
непропускащи лъчите на слънчевата светлина? ...
Черна дупка
пронизвайки, тялото приковали.
За черна стена от сълзи,
за душа, в която болка цари.
Тел обтегната бележи грехове. ...
Есен
и кара любовта ми към теб да бъде леко разпиляна.
Разпиляна като есенни листа,
за да бъде леко шарена във сивостта на пепелта.
Сивостта ù кара ме да бъда още по-тъжна ...
По...
който е зазидан във стената.
По-стабилна съм от пламък,
който се люлее в тъмнината.
По-висока съм от небесата, ...
Празни страници
на някой древен скрин,
животът ни е книга с
празни пожълтели листи.
За човешката ръка ...