20 032 резултата
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...
  754 
Искаш да ме нараниш -
Направи го в очите ми!
Искаш да ме заболи -
Забий сарказма си в сърцето ми!
Забивай надълбоко, да боли, ...
  713 
ТОЗИ КРЪГ Е БИЛ...ПРАВА
Вчера счупих кръга си-
оня кръг омагьосан,
в който целиш мига си,
ала все си на косъм. ...
  990  25 
Mъртъв съм...
Мъртъв съм, гния си самотно в изгнание.
Мъртъв сън – умирам сладко в безсъзнание.
Мъртъв съм и както всички, в черно съм облечен.
Мъртъв съм, но нищо – на смърт всеки е обречен. ...
  735 
Ето го самотното дърво на хълма –
корените са вековни, короната – зелено-пъстра,
а под него пак златисто-плодородни
нивята смеят се и обгръщат го в милувка.
Душата му е чиста – не познава тя поквара, ...
  859 
- Защо унило гледаш всеки път,
когато тръгваш към земята?
Защо не чувствам напоследък
от теб да блика с радост светлината?
- Нима не виждаш как човек ...
  640 
За миг у дома
***
Разпилени звезди пренареждам –
тук вилня побесняла луна...
С отчуждена, ранена душа ...
  913  23 
Създателю мой и Боже на целия свят,
неизказно велик и безкрайно богат
на дарове чудни, на нетленни блага,
о, Изворе вечен на жива вода!
Погледни ме във мрака греховен ...
  890 
Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!
Пазя ги. Не бих ги изхвърлила! ...
  545 
Ще бъда и грешник,
защото така съм създаден!
Макар да желая да бъда добър и безгрешен...
Но моят билет е от люлката още издаден...
И опит за смяна направо изглежда ми смешен... ...
  587 
Стъпката ни е боса,
осъдена, неразбрана -
няколко късни въпроса
при неизбежна отбрана.
Босонога, незряла присъда - ...
  591 
І.
Душата ти е пъпка медоносна,
разцъфнала сред нива росна.
В словата ти е сладката омая
на тази пъпка медоносна, зная. ...
  552 
Заплитат ме във възела си строг
забраните и чуждите присъди.
Веригите на моя ден сам Бог
ще слага и руши. А аз ще бъда
това, което е заложил в мен ...
  796  18 
Какво пък...
Ела на тревата.
Да седнем за малко
във тая зелена омая.
Болят сетивата ...
  852  16 
Без милост за приятелите стари
***
По здрач извая парцаливия си враг
и с ноктите орлови заора в небето...
С прокажен крясък срина птиците по мрак: ...
  1031  15 
Честит Равнодушен Ден
"Пада лист от календара"... (бррр)
приближава, приближава мъдростта.
Ставаш със година, ъъъ, по-стара -
не унивай, подмладява ли те глупостта. ...
  709 
Роса, земя, отрова, мус,
отекващо небе се всмуква,
опиши ми битието, в което те откраднах,
обрисувай сянката с брокат,
мъртъв свят, отровен, земен, прелест ...
  601 
Капчуците плачат от щастие,
че дълго са чакали лъч светлина
и вятърът, криещ се в храстите,
да гали със нежност заспали поля.
Но всяка сълза не отива напразно ...
  804 
Задвижвам механизъм
скърцащ, душата ми да проумее
тъй истините на живота,
сърцето ми да ги изпее.
Осланям се на страст и жажда, ...
  1161 
Не вярвам вече!
Не вярвам вече!... В приказните книги,
натирени под прашния креват!
На малките дечица подарих ги,
с надеждата, че ще ги прочетат! ...
  2388  38 
Тишината е враг,
тя побърква ума ми,
но без нея съм слаб
като смислени думи.
Не познавам покой, ...
  517 
На мойта есен коловоза
достигне ли до кръстопът
и чуя поздрав "Бог помози" -
то туй на дядо е духът!
Дали вървял съм твърде дълго? ...
  454 
Вселенската хармония да ме изпълва цяла
Повява вятърът и с клоните ми маха,
светът усмихва се със слънчеви лъчи
и сноп светулчици във длани се побраха!
Доброто гледа ме през Твоите очи! ...
  779  15 
С благодарност към авторката на тези 2 страхотни фотографии, които дадоха име и импулс на стиха ми
Оставили във тебе пропасти,
които недоверието издълбава,
въпроси и любови, и жестокости,
позор внезапен и внезапна слава, ...
  617 
Сълза -
солена и бистра
изчезва -
и свети във мрака
звезда, ...
  924 
Безпределна слабост,
обвита в нюх коварен.
Струи, сипещи се от поквара,
ах, каква забрава!
Нестихваща до болка ...
  380 
Събирах думи - късни като есен...
Танцуващи по тънката ми струна
с носталгия по неуспяло равновесие
и непризната висша форма лудост...
Събирах думи - грапаво-бодливи... ...
  1399  45 
Нима леглото не е затвор за болния?
Магазинчето - за търговеца?
Градът - за гражданина?
Царството - за царя?
Вселената - за самия Бог? ...
  981 
Мога ли...?
Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?
Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?
Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого? ...
  801 
На моя духовен Учител
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...
  618 
Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...
  900  18 
Двуетажна тютюнева къща,
а в мазето – кафето „Пегас”...
Много спомени погледът връща,
от които съм липсвала аз.
Седем маси във двора уютен, ...
  556 
Спокойно вие се река,
изящна, нощна музика.
Градът, самотен, опустял,
оглежда се в нея онемял.
Лампи хиляди блестят, ...
  615 
Красавици със титли "Мис Вселена"
Един разказва,
че бил чел във нет-а:
“В едно мравуняче, в една дъбрава,
където крак човешки не минава, ...
  543 
Младостта си личи по очите,
но и те се променят, знаеш ли?
И не само в ъглите,
където полепя се паяжина.
Не става въпрос за диоптъра, ...
  571 
Аз обичам теб,
Родопа планина!
И възхищавам ти се
постоянно и на мига!
Искам с теб да расна ...
  422 
Когато върху устните си не усещаш устни,
когато нощите останат безразлично пусти,
когато утрото пристига стенейки и сълзите
вече не отмиват болката...
когато болката... и тя те изостави ...
  383 
Къде се ражда мигът -
внезапно лумнал огън?
От шепота на листа,
от дъга в небосклона,
от нестихваща тишина? ...
  564 
Студен, жесток и мрачен, и безличен,
равнодушен, жалък, апатичен,
безмилостен, излъскан и суетен,
отчаян, облачен, безцветен,
протрит, изтъркан, пародичен, ...
  871 
Така живеем в царството на вещите –
еднопосочно времето лети,
разделите са повече от срещите,
утеха търсят нашите души...
Отиваме си или се завръщаме ...
  740 
Предложения
: ??:??