Стихове и поезия от съвременни български автори
Дом?
катинар на дървена врата.
Прозорец в рамка на "картина"...
по ъглите и стените пак ръжда.
На закачалката намерих вехтото палто, ...
Командно дишане - 2
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
Постоянна величина
спомен се завръща -
с вироглаво детство -
истинско вълшебство!
Нищо не си тръгва ...
Тръгвам
Отново си тръгвам, поемам в нощта
след няколко дълги, безкрайни години,
с умората, вплетена в мойта коса,
с очи, потъмнели от дългите зими. ...
Старомодно
И онези, глупаво-сантиментални -
да наблюдаваме луната от върха,
да броим звездите (вече паднали)..
Да си мечтаем за старинни замъци, ...
Смисълът е… безсмислие
кога щастлив си бил.
Дали във миговете нежни
спонтанно си се уловил.
Или с усещането, че летиш ...
Сбогом, девствена природа
Красива съм, изящна, с царски маниери,
Змия отровна – недостъпна за бедните плебеи.
Матриарх на мъжко царство от нерези разгонени,
с мечти за власт и страст, и телеса заголени. ...
Писмо до другия край на земята
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...
Когато няма нас
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора, ...
Мигът на страстта
Как обичам
мигове кат този,
когато тръпки лазят
по снагата ...
За онези, на които посвещаваш
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...
Погледнах те
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...
Прости ми...
понякога
изплитат се рими,
но после
винаги ти - ...
Нарисувах си небе
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...
Нежно
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...
По-добрите дни
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...
Огън
Горя!
Капки кристална вода
стичат се бавно надолу
покрай моето лице, ...
Да! Знам, че трябва
породен от желанието да те милвам,
да ме изпепели?
Трябва ли да ми липсва някого,
за да осъзная действителността и нуждата ...