20 515 резултата
Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера. ...
  891 
на сенчест фон дъждът се вижда
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой ...
  1181 
Пътеките на Витоша по ноти
изкачвах в стръмнините заснежени.
Днес виждам ги - задъхани голготи,
под бремето на грижите ни земни.
По-кратки ще са тези обиколки ...
  1844  11 
Това го има в моето кръвосмешение -
има знаци от олово,
има заник слънце,
има скрито имане
и прахта на антични светове. ...
  764 
Посветено!
Злоба, злоба, злоба
прелива от тъмна утроба
ялова, раждаща само злоба.
Залива ме с тиня зелена, ...
  1189  11 
Когато се вгледаш в бездната...
... и бездната се вглежда в теб!
Колко шарен светът пееше под крака ми,
моя алчност,
преди да се сгуша на топка в твойта кална снага. ...
  892 
Във вечна борба
вкопчили се две,
мрак и светлина,
до край така ще е.
По-малка е светлината, ...
  514 
Палитрата на времето ми обеднява
и все по-малко цветове остават.
Отдавна свърши слънчевият цвят,
обагрил топло детския ми свят.
Спомен скъп е розовата радост ...
  503 
Не съм лазурният вятър
на юнските ти нощи.
Аз съм тихият дъждец,
който събужда
есента. ...
  676 
Пред портите на времето
Сред времето и пътищата прашни,
пребродила света навред,
загубена в безстрашията досегашни,
реки прегазила безчет. ...
  839 
Нов живот е тя, смъртта,
знам си аз това,
че с края на една звезда
настъпва нейде пролетта.
Сред безмълвен гръм и светлини, ...
  384 
Чул ли си за любовта
на Сахара и Гоби?
Толкова се обичаха -
изгоряха един за друг!
И сега са пустини. ...
  669 
Приятен летен дъжд вали
над града притъмнял.
На юг - посивели планини,
от изток - вятърът повял.
Черни облаци безкрай се стелят, ...
  465 
Няма вече думи
И римата ми секна, няма вече думи,
не се редят слова в пенлив поток,
мълчи сърцето, в празнота обвито,
а разумът крещи – „Това да ти е за урок!”. ...
  1022 
Тук, под земята..
Тук, под земята,
даже порове вече няма
и къртици
не ровят цветя в пръстта... ...
  880 
На следващите!
(Последно сбогом, мой дом!
По истински случай.)
Кой ли ще живее тук, когато аз си отида?
Кой ли ще спи в моята стая? ...
  942 
Забрадките,
забрадките от черен креп
засенчиха небето лятно.
Потекоха къпинено зад хълма,
прибулиха асмите, ...
  1514  34 
Ако не си познал
магията на танца;
ако не си успял
да случиш на партньор;
ако не си разбрал, ...
  1464 
Безпризорни са моите песни,
изгладнели за къшей любов,
хранят кучета с думи небесни
и разбъркват звезди с апостроф.
@ ...
  2884  14 
Зарови лятото
под корен на смокиня
разтърсващ спомен
за горещи нощи,
едно докосване, ...
  984  11 
Бягаме с безкрайния монотонен ход,
слънце и огнен вятър ни подемат,
дали това е новият ни живот,
или различни чувства ни обземат.
Оставяме се на ежедневната им мощ, ...
  696 
Ще пропътувам необятните простори
и ще захвърля с вдъхновение тъгата,
за да не може да ме хване тя за гърлото,
в свят поетичен ще избягам, непонятен.
Да се преборвам с непокорни кръгозори ...
  559 
Откъм водата, отгоре
се спускаше внезапно вятърът
и тъжно раздаваше спомени,
а лицата ни ставаха
като пречупени делви. ...
  601 
Пороци
Как така,
с цигарата в ръка?!?
Не беше ли беда,
в миналото все това?!? ...
  567 
Ах, Вечернице красива,
там горе на небосвода черен,
ти единствена през мъглата сива
ще проблеснеш в час пореден.
Като надеждица една, ...
  545 
Разпиляват се мигове, мечти и сълзи,
чуват се крясъци от нечути молби...
Виждат се миражи и хоризонти
нестигнати...
Несбъднати мечти... ...
  659 
Море
За мен, морe, ти си нестихваща емоция,
в теб аз виждам моя духовен пристан,
ти си щастие и лирична самота,
ти си мечти за любовта!
  684 
Човешка милост
Човекът. Кой може да го разбере?
Все иска, недоволства и отрича
и не вярва, че ще е добре,
само ако истински обича. ...
  591 
Сега съм по-добре. Харесвам всичко.
Със всеки срещнат вече съм приятел.
Контактна съм - говоря си самичка,
а дните в черно спрях да ги пресмятам.
Научих се без хрипове да дишам, ...
  2749  23 
Една не беше, сякаш сто години
орали са браздички по ръцете ти,
лета , като жребци неудържими,
са бягали по склона на надеждите.
И тръгвал си през грапавите ниви, ...
  741 
Неделна вечер с вкус на понеделник
и е добре, че този път вали...
Отвън до храма свита е отшелница.
Тя нещо иска... Господи, дали?
Една душа прокъсана и боса ...
  1476 
Майка ми
Вратата входна се отвори
и тя пробяга под дъжда.
На двора с татко си говори,
дъждовна стича се вода. ...
  796 
Когато продължава твърде дълго
От чакане човешкото отслабва
и се превръща в механизъм на часовник.
Докато Голямата любов свенливо бяга,
я изпреварват хиляди любовници - ...
  1163 
Тогава ще ми липсваш,
едничък мой Живот,
когато ме напуснеш...
Но днес с любов живея
и радвам се на чистия ...
  990 
Омръзна ми от хленчене и инфантилност,
от празни думи и омраза;
от лъжи и полуистини,
от завист, глупост и забрава;
от злоба, алчност и вулгарност, ...
  768  13 
На приливи поглъщам
тишината
и тя изцяло в мен попива.
Обсебва ме
и без остатък ...
  432 
"На подводни скали се натъкна животът ми.
Позакърпих пробойните. Легнах на дрейф.
И се влачеше дрипав край моите бордове
на реката зеленият шлейф."
Ветрове без посоки по мачтите брулеха - ...
  636 
Не е срамно да обичаш,
да бленуваш нежността,
бос във въглени да тичаш,
да прохождаш на леда.
Страшно е, когато бягаш ...
  1142 
Мрачна мисъл през мен премина,
дръпна ме сякаш тъмна сила.
В очите ми пламна някаква искра,
сякаш друг измести моята душа.
Гняв голям сърцето ми раздира, ...
  519 
Тяло - сякаш заспало...
Очи - на малко дете...
Какъв свят!
  563 
Предложения
: ??:??