Стихове и поезия от съвременни български автори
За Нея
Валят звезди. И музика извира.
Въздухът трепти от страстен зов.
И в този миг сърцето ти разбира,
за Любовта на всичко си готов!
Откровение
Не искам да съм просто ред прочетен...
Във този свят - за теб сега огромен,
не искам да съм образът пореден...
За спомените много време има... ...
Преродена
В небето –
или във мен.
Разлиствам душата си
в дървото на живота: ...
Надпис върху икона
когато те разпъваха на Кръста.
Повдигнати до устните, на пръсти,
ония, дето можеха навярно да те Утешат,
се молеха на Господа, в сърцето на Палача. ...
Истинският живот
Животът е кратък миг
... но наистина велик
живееш и всичко рухва пред очите ти
остават само мечтите ти ...
На разходка в... Ада
Влязох в Ада да се поразходя,
влязох доброволно, ей така,
из тъмните пътеки да побродя,
из света на грешната душа... ...
Страст
Не мога да не казвам:
ОБИЧАМ ТЕ! - със цялото сърце и ум.
До теб съм всеки ден,
дори сънувам те... не спират мислите... ...
Amicus Plato…
апетитно изтегнала гръб във хамака,
Вие Платон четяхте, убедена сериозно,
че чрез него по-умна ще станете някак.
Подпирайки нежно гърдите Ви, той ...
Коминочистачът
пак кръстосва улици и покриви...
Да носи всекиму късмет обречен
e бедният коминочистач!...
На лицето, цялото във сажди, ...
Приказка
приказка една.
За болка, за доверие
и за любовта.
Живееше едно момиче - ...
18+ Надълго и нашироко
понеже си нямам идея в какво.
Реших да напиша нещо, вместо да го кажа на глас
и ето какво всъщност е то...
Аз имам искри - достатъчни да запаля пожар. ...
Един миг!
и как времето спря бавно, и жадно
тогава ние с теб двама се унесохме
със тъмнината и прегрешихме сладко!
Дъждът все още капеше по малко, ...
Обреченост
като екнат в съня и наяве?
По пълнолуние тихо догаря,
недопушена, мойта цигара.
После паля поредна - да вдишам ...
Кафе без захар
Така, както не струва кафе със захар.
Най-дълго целуваните устни забравят първи.
Така, както лесно се губи чужда запалка.
Най-силно стисканата ръка изстива за миг. ...
Ако искаш, ме обичай (писмо-подарък)
не съм аз ренесансовият мъж.
Сух съм и върху ми не е падал
ни капчица от романтичен дъжд!
Не рея поглед към звездите. ...
Другата страна на студа
От тук дочувам тъжните ти вопли.
Светът е шантав, див и луд...
Дай поне със лудост да те стопля!
Нека във снега се потъркаляме! ...
Тайнство
Приятелю, защо навел глава
ти тъжно гледаш към земята?
Горя във нейните недра,
напрегнал мишци търся свободата. ...