Стихове и поезия от съвременни български автори
Соня
дето стават само за играчки.
Има си характер и капризи.
В нервите ми влиза и излиза...
Спи когато всички сме на крак, ...
Мой ужасни приятелю (Реквием за Джеймс и Маноела)
ме накара да се чувствам специална,
а аз сторих същото за теб.
Накарах те да ме сънуваш...
Мен и болката, оставаща подире ми. ...
Безсъници
Синьо небе.
Сини мисли.
Сини светове.
Синя коприна. ...
… още миг...
Тази есен ще се уча да танцувам
с вятъра, преобърнал облачния си трон,
докато едно листо трепти флажолетно,
с обертона на есенните ни души... ...
На М.
отново утрото ме поздрави.
Усмихнах се, очи отворих,
без думи му благодарих.
Не те потърсих, знаех. ...
Носталгия
Стъкла разпръснати по земята,
кръв на капки върху цветята...
Мълчание, стаено във въздуха се носи
- наранени са нечии крака... и боси. ...
След мен
на пролетните клони,
аз съм уловът богат,
който във вълните гониш.
Аз облъхвам ти лицето ...
Сонет за пристигането във Венеция
дорде в небето реят се соколи,
дорде цъфтят разкошни гладиоли,
дорде е ден и океанът син е!
Венеция, кажи, нима един е, ...
Сън
със бесни, падащи води.
Заливаха ме, бягах аз
и май успях и се спасих.
Събудих се и в миг разбрах, ...
За приятелите
не се предаваме, живота си един за друг ще даваме
като спасение, като една мечта, прогрес и мнение.
Приятелството е върховно, нямаш база за сравнение
и за теб и моите хора аз живота си ще дам, ...
Миниатюри
*
Слизащите стъпала се качват
към своето завръщане надолу,
към края и началото... ...
Не си ми достатъчен
ценял си най-дребните качества.
О, Господи, кажи, какво си ми дал,
хладна нежност не е достатъчна.
Удавих се в твоите черни очи ...
Съвсем се е смрачило
Откъм вяра.
Гърми в душите ни
от тежки думи.
Завършихме с надеждите ...
За звездите
"Докога ще са скрити от мен?"
Той ритмично се смееше, тихо,
а смехът беше остро студен.
Локвата също попитах: ...
Моят бряг
Тази нощ,
буря пак е имало!
На моят бряг,
живота, ...
Прошка за вина
в миналото тебе да виня,
да раздавам "честни" правосъдия
в рамки да поставям любовта.
Млада бях. Неука, неграмотна ...
Река (басня)
Една река: голяма, дива,
от памтивека пълноводна,
била наистина щастлива
и горда, бидейки свободна. ...
Душата ми не е учебник
За да научиш ти за мене всичко...
Да ме прелистиш, да добиеш сила
и знания – и стигнеш до отличен!
А после да си вземеш друг учебник. ...
Сълза от теб
сълза от теб: след туй да я изпия
и с обич да ти върна радостта...
Горчилката морето да измие –
вълна подир вълна – с една магия – ...