20 516 резултата
Изпружила почерняла гръд
върху скелета на безмълвието,
рови в безпорядъка на мислите -
дневни сухи пеперуди,
накачулени по пъстрата паяжина ...
върху скелета на безмълвието,
рови в безпорядъка на мислите -
дневни сухи пеперуди,
накачулени по пъстрата паяжина ...
532
1
Още малко!
Търпи, постой, помълчи!
Много време,
лъжи, клевети, крамоли!
Спирам тук! ...
Търпи, постой, помълчи!
Много време,
лъжи, клевети, крамоли!
Спирам тук! ...
799
1
Застрадала самотна стара джанка:
"Човече, искам пак да съм фиданка!
Такъв ми е моделът - проста слива,
дори когато с фосфор ме заливат.
И нека никой да не е намусен, ...
"Човече, искам пак да съм фиданка!
Такъв ми е моделът - проста слива,
дори когато с фосфор ме заливат.
И нека никой да не е намусен, ...
539
Моят свят е огромно кълбо от мечти.
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете, ...
Той се слива с бездънните звездни простори.
В него хлябът покълва и буря бучи,
в него раждат се думи и хора.
Той е майчина ласка и сън на дете, ...
624
3
Жестове и мимики - измама,
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда? ...
илюзия ли са човешките лица?
От смях до злоба е промяна,
а ликът е все тъй мил - като на деца...
Нима истината е заблуда? ...
610
Нарисувах те,
такъв, какъвто си
в моята душа.
Моята душа ридае,
ронят се сълзи ...
такъв, какъвто си
в моята душа.
Моята душа ридае,
ронят се сълзи ...
529
17
Когато денят е толкова далече,
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе, ...
а нощта е заспала навън,
аз съм буден, но още живея -
някак бавно, като насън.
Легнал нежно до тебе, ...
653
1
Колко струваш, Приятелство, знаеш ли?
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...
Колко сълзи и колко мечти...
Колко истини в думите скътани,
колко топли и радостни дни...
По безкрили пътеки политнали ...
3532
20
Родих ли се, та силно да прегръщам,
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...
и всичко ли назад в смъртта остана.
Какво ли съм и в какво ще се превръщам.
Подирил знак за поредната промяна.
Изчезвам, със желание ще се изгубя в тишината, ...
376
В Рила планина, посред гората,
мечка спираше до мравунЯка,
слагаше връз него свойта лапа,
после я облизваше с език.
Милиони мравки тъй излапа! ...
мечка спираше до мравунЯка,
слагаше връз него свойта лапа,
после я облизваше с език.
Милиони мравки тъй излапа! ...
747
8
Без себе си...
Останах самичка - без себе си.
Безследно извървях и песните!
Не мога да се мразя повече...
Изчерпах всичките си есени... ...
Останах самичка - без себе си.
Безследно извървях и песните!
Не мога да се мразя повече...
Изчерпах всичките си есени... ...
1845
7
Да се оплезим на живота си,
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие, ...
когато е непоносим,
когато всичките му фотоси
изглеждат глупаво от грим.
Когато нямаме доверие, ...
1099
15
"Научих,
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...
че трябва винаги да се разделяш
с думи на любов. Кой знае дали не
виждаш любимите си хора
за последно..." ...
1038
29
Ще й тегля куршума
на честната дума,
нагризала ми челото,
без да ми мигне окото.
Ще я пратя в затвора ...
на честната дума,
нагризала ми челото,
без да ми мигне окото.
Ще я пратя в затвора ...
686
4
Горяща от плам стоиш отново пред мен,
сякаш беше вчера или онзи ден,
когато за пръв път те повиках у нас
и в брой ти платих - стотарка на час.
Фалшиво ме гледаш с очи-светофари - ...
сякаш беше вчера или онзи ден,
когато за пръв път те повиках у нас
и в брой ти платих - стотарка на час.
Фалшиво ме гледаш с очи-светофари - ...
762
2
“Светлината, която запази денят ни”
И дните ми са вече като сън...
не искам той да има край!
Вървя по улиците на града навън,
но не е вече той за мене рай! ...
И дните ми са вече като сън...
не искам той да има край!
Вървя по улиците на града навън,
но не е вече той за мене рай! ...
975
4
След себе си оставих само капки кръв по огледалото -
нито стих прощален, нито светъл спомен.
Когато отминавах, знаех, студ ще ме обгърне цялата -
тоя студ вековен, тоя студ гробовен.
Не бягам, а напускам твоя празен свят и обещания! ...
нито стих прощален, нито светъл спомен.
Когато отминавах, знаех, студ ще ме обгърне цялата -
тоя студ вековен, тоя студ гробовен.
Не бягам, а напускам твоя празен свят и обещания! ...
571
1
Съвремие
Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност? ...
Невероятни са най-лесните неща,
а вероятни са най-невероятни!
И кой забърка таз боза,
препълнена със непонятност? ...
725
1
2
Този ден беше безличен -
нямаше думи за свада.
Ехидни и методични
мъниста на връвта здрава.
Нищо особено - делник подстриган. ...
нямаше думи за свада.
Ехидни и методични
мъниста на връвта здрава.
Нищо особено - делник подстриган. ...
542
Тая приказка е моя...
"Ние сме това, което сами сме сътворили
за себе си."
Новороден денят
направи първа стъпка. ...
"Ние сме това, което сами сме сътворили
за себе си."
Новороден денят
направи първа стъпка. ...
528
5
Пърхане на пеперуди
жар, осмисляща живот
и сърце, изпълнено с надежди -
това наричаме любов.
Вълнение най-страстно ...
жар, осмисляща живот
и сърце, изпълнено с надежди -
това наричаме любов.
Вълнение най-страстно ...
540
1
„Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа”
Тя тръгна отново в мъглата –
не виждат очите ù!
Ръцете докосваха нещо във плътния мрак
и бавно се спусна надолу по пустите улици ...
Тя тръгна отново в мъглата –
не виждат очите ù!
Ръцете докосваха нещо във плътния мрак
и бавно се спусна надолу по пустите улици ...
677
3
Разтичах се да търся орхидеи
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...
в дебели, неприходни снегове!
В зениците корави на злодея
усетила съм поглед на дете!
Сред пясъчните дюни ще избликне ...
728
27
Рисувам своя образ за пореден път
в пясъка горещ,
в снега кристален,
в пламъка на свещ,
във въздуха студен. ...
в пясъка горещ,
в снега кристален,
в пламъка на свещ,
във въздуха студен. ...
812
2
Преките пътечки - те не са добри
и са твърде кратки и водят само към беди!
Преките пътечки имат силни удари
и понякога те водят само до кавги,
на легло те събарят, ...
и са твърде кратки и водят само към беди!
Преките пътечки имат силни удари
и понякога те водят само до кавги,
на легло те събарят, ...
779
1
Не изгубвай вяра ни за миг
и до самото дъно да затънеш,
а сили намери - с юнашки вик
тръгни нагоре успехи да пожънеш.
Коварната злина на неуспеха ...
и до самото дъно да затънеш,
а сили намери - с юнашки вик
тръгни нагоре успехи да пожънеш.
Коварната злина на неуспеха ...
713
Две ели се възправят,
две ели се вплитат,
ти кръста свой поеми,
и с добра дума тръгни.
Недей ти мисли, ...
две ели се вплитат,
ти кръста свой поеми,
и с добра дума тръгни.
Недей ти мисли, ...
540
11
Размазано бе на стената времето.
В последните акорди тишина.
Скри се на мечтата отражението,
което така и никой не видя.
Бясно виеше будилникът за ставане. ...
В последните акорди тишина.
Скри се на мечтата отражението,
което така и никой не видя.
Бясно виеше будилникът за ставане. ...
1102
16
Като дим от цигара,
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна ...
желана за двама,
за трети презряна,
от устни незнайни се лях.
И политнах омаяна ...
759
5
Преминах бързо от лятна илюзорност
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно, ...
и в мигове не се повторих ни веднъж.
Претърсвах се в сезони след сезони,
навреме исках, време, да те спра от път.
За жалост май е вече твърде късно, ...
550
4
Благотворителност
Кампании рекламни
от личности безсрамни,
в които срещу слава
парата се дарява – ...
Кампании рекламни
от личности безсрамни,
в които срещу слава
парата се дарява – ...
442
2
Защо ли трябва да говорим,
щом мислите са безметежни и прекрасни...
Душите ни сънуват люлякови нощи,
окъпани в вълшебството на маковите страсти.
Едва ли трябва да се спори, ...
щом мислите са безметежни и прекрасни...
Душите ни сънуват люлякови нощи,
окъпани в вълшебството на маковите страсти.
Едва ли трябва да се спори, ...
952
6
Срещнах те – веднъж,
насън, но с отворени
очи...
Яздеше бял кон,
в бяло облечен, ...
насън, но с отворени
очи...
Яздеше бял кон,
в бяло облечен, ...
672
15
Върви по мъдрите пътеки
на слънчевите светове.
Душата му - зорница свети,
за вяра и любов зове.
Крепи ни с нежната си лира ...
на слънчевите светове.
Душата му - зорница свети,
за вяра и любов зове.
Крепи ни с нежната си лира ...
860
31
Живеейки по собствена посока,
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...
загубили способност да четем
в душите си посланията на Бога
и загрубели в болката съвсем,
се впускаме да си градим отново ...
578
4
Кратко утринно прозрение
"Обичам те, животе, и се надявам, че
чувствата ни са взаимни..."
Щастлива съм, че ме научи да се радвам,
да търся стар приятел във врага ...
"Обичам те, животе, и се надявам, че
чувствата ни са взаимни..."
Щастлива съм, че ме научи да се радвам,
да търся стар приятел във врага ...
503
7
Когато суховеите посях
душата ми платната си обърна!
Земята обетована съзрях
през сълзи и надеждите си върнах.
Когато суховеите посях ...
душата ми платната си обърна!
Земята обетована съзрях
през сълзи и надеждите си върнах.
Когато суховеите посях ...
493
2
Огнено зарево,
океан – синя вода,
вълна – ураган
с послание...
Изпепеляващо, ...
океан – синя вода,
вълна – ураган
с послание...
Изпепеляващо, ...
532
11
Небесата вече разясняват се.
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето. ...
Облаците тежки се отдръпват.
Звездите в мрака бързо помръкват.
Дъждът сякаш спира и тъгата умира.
За нов ден се отваря небето. ...
577
И като Ботев ще вървя,
по пътя си със мойта цел,
ще вярвам, че е идеална
и реалността е някъде наблизо.
И като Ботев ще се боря, ...
по пътя си със мойта цел,
ще вярвам, че е идеална
и реалността е някъде наблизо.
И като Ботев ще се боря, ...
939
5
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
