Стихове и поезия от съвременни български автори
Къде отиват разбитите сърца
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк, ...
Помниш ли2
как притеснено позирах?
Помниш ли как ме целува
и как тихомълком си отивах?
Помниш ли онзи миг, ...
Защо?
Защо, когато човек поне веднъж е щастлив,
трябва да има болка, да се не чувства жив.
Жив, че живее тъй кратък живот -
тъй мръсен, несправедлив до своя гроб. ...
Лекарство
Цяр, за който ми се струва,
че не бива да е вреден,
а е редно да лекува,
но за друго е въведен. ...
Надживей себе си
няма го душевното величие.
Болка, преминаваща в измама.
Не, няма примирение, няма.
Ще се опитат да те смажат ...
Свят от фантазии
пред захарно стъкло от обещания
и импулсивно лепнала език,
разтапям се по шоколадово желание...
Отекват сметанови нотки ...
Твойте стъпки заглъхват...
Ти си тръгна! На прага все още
твойте стъпки пак тихо дочувам.
Ти си тръгна! Бдя в моите нощи,
а във дните кошмари сънувам! ...
Въпрос без отговор
Да се скрия някъде, да избягам.
Искам да плача, но спирам сълзите.
Плачà за по-късно оставям.
Омръзнаха ми тези постоянни скандали ...
Байно ле, бачо...
колко години минаха,
минаха и заминаха,
'се мене, бачо, да траеш,
`се мене, бачо, да знаеш. ...
Коя съм
и няма какво да ме спре.
Да съм звездица в небето
или бисер в морето,
да галя като слънчеви лъчи ...
Помниш ли?
Помниш ли всичко, което преживяхме?
Помниш ли как вървяхме за ръка всеки ден?
И ден след ден те искaх все повече до мен.
Помниш ли целувките, които ти давах, ...
Присъствие
(не си тръгвай, дори ще попея)
И съвсем нелогична и толкова глупава,
аз навъпреки... пак те живея.
Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми, ...