Стихове и поезия от съвременни български автори

255.8K резултата

Вярност

Оставам с тебе, луна...
Ти знаеш всичко за моите нощи.
За безкрайния монолог, обвит в тишина,
зад прозореца… лицемерен доносник.
Ти си ми... като дружка една. ...
498 2

Когато тишината ми говори....

Когато тишината ми говори
и нещо не ни пречи за това,
без думи сякаш ми шепти отгоре
и пиша най-красивите слова.
Когато тишината ми пътува ...
1.6K 5 7

На една бронзова козичка

Козичке самотна, пак двама сме с тебе
на хълмчето с камъни бели;
пак гледаш на север звездите и де ли
са дните край теб отшумели ?
По залез ти ставаш червена и жарка, ...
578 1

Ромските Ромео и Жулиета

Под болничен прозорец, замъглен
от сухите лъчи на юлско слънце,
клечи един Ромео с мургав тен
и яростно реве, почти по лъвски:
"Албено, хайде слизай, аз съм тук! ...
1.1K 3 8

В облаците от цигарен дим

Простете ми, нали съм стар пушач,
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
613 1 6

Да бъдеш мъж

Да бъдеш мъж,
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...
920

В очите на слепец

Вгледах се в очите на слепец.
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
941 2 6

Вечен сън, вечна обреченост

Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност. ...
1.3K 4 3

В 101-я живот

/Ти знаеш защо.../
На 101-я етаж, в 101-я живот,
отново ще се срещнем,
ще бъде грях или съдба
целувката гореща. ...
799

Момичето

Омотана в примките на живота, свеждам глава.
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
628

Обреченост

Сдъвквам те в мислите
и трудно те преглъщам всеки ден.
Така париш в очите,
че сълзите забравят за мен.
Копнея те само ...
766

Ангели

Искам да си моят ангел!
Мен като поглеждаш,
името ми всяка сутрин
нежно да шептиш!
Искам да си мое слънце, ...
899

Борбата

Нищо даром днес, уви, не ще идва,
трябва вий да си го вземете с борба!
Машината – в завод, тракторът – в нива,
само тъй ще е добра вашата съдба!
Цял живот страданието продължава, ...
873 1

Мъжки цветя (по един виц)

От първи поглед трепетлика
доведе ме до първи грях:
за гладиола те повиках –
мушкато и шибой набрах.
Бегонията ти последва, ...
827

Острови в душата - 28

Наеха стая в малкото мотелче –
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...
1.4K 2 9

Интимен вторник....¿♡

Вторник е мощна бутафория.
*
Вторник е 60-дневна интимна история.
*
Вторник е изкривена реалност. ...
741 2

Поздрав

Какво си казаха сърцата ни,
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
441

Евролоялност по български

И по европроектите
и по европрограмите
стриктно спазваме
измамите.
897

1000 стихоплетки

Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина как не се пише поезия.
Стихосбирка ли да си създам -
с хилядата изтрити стихоплета.
Написани макар със плам
и със дъх на ракия и мезета. ...
1.1K 1 12

Прошка навреме

Доскоро си вменявах, че съм луд,
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
1.3K 2

Не забравяй, че ме има

Всяка нощ е по-красива,
щом за тебе мисля аз,
а луната мълчалива
в небесата е за нас.
И по лунната пътека ...
1.1K 1 4

По наклон

Не беше ден. Не падаше и нощ.
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
1.3K 2 8

Жената, която не бях

Бях много неща във живота
Бях дъщеря, внучка, сестра
Бях любима, любовница
Бях съпруга , снаха,
Бях студентка, майка ...
525

Преображение

Природата се преобърна.
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно. ...
717 1

Надежда

По пътя си какво не съм била? –
за тъжен – песен и мехлем за рани,
за цял живот с търпение събрани
вълшебства върху връхче на игла.
И сладкогласно вятърно звънче, ...
781 6 17

Глътка живот…

Съзерцавам те в нощта като звезда
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето, ...
636 3 2

Рисунка на асфалта

РИСУНКА НА АСФАЛТА
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
973 2 4

Красотата в тъмнината

Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
640 1

***

Виж, за кастата избрана
спорт измислили били.
Удряй задника в тавана,
даже да те заболи.
Ако нисък ти е скока, ...
521 2 3

Настигането става невъзможно

На този свят съм! Да, на този свят,
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...
1.2K 10 23

Безверно

В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата ...
664 5 8

Декемврийски мартенски заек

/пророческа песен на Удивителния Вергилий, която той написа, когато перото му пропуши от чакане Мирабела да прочете за трети път българската митология и за четвърти – Библията, и после да напише поредната част на „Хомо Коронус“/
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
806 2

Любовно обличане

Обичам те, но вече се досещаш.
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат, ...
587 1 3

Душа ли е щом в тъмното не свети?

Понеже непокорна се родих –
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
1.3K 9 13

Възхвала на бодливите трохи

ВЪЗХВАЛА НА БОДЛИВИТЕ ТРОХИ
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
952 2 3

Бавни рани

БАВНИ РАНИ
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
561 3 4

Само за теб

Само за теб изгрява деня,
в очите ми пак гори любовта.
Само за теб са тези мечти,
само сега – отново си ти
с любовта, ...
1K 1 2

Денят настъпващ, за да издържи

И пак не спи. Поне да е пиян
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...
637 4 4