Стихове и поезия от съвременни български автори
В облаците от цигарен дим
за стиховете с дъх на никотин
и дим цигарен, предизвикващ плач,
а също и за дозите катран.
От там е черното, което е във тях, ...
Да бъдеш мъж
Това не се учи изведнъж.
Да покажеш мъжка сила,
Не значи да риташ кога в краката ти съм се свила.
Кога съм слаба и уязвима, ...
В очите на слепец
В онази безконечна празнота.
Лутах се из тях като крадец,
намерих най-желаната мечта.
Прегърнах я и бързо затърчах, ...
Момичето
Очите са приковани към пода.
Стаята е малка, а душата ми е свита на кълбо.
Уморени илюзиите се борят с реалността.
Устните ми са влажни отражения на целувките. ...
Стихо-психо
изстрадани мълчания,
задушни хора,
търсещи внимание...
Въпроси, сочещи те с пръст ...
Ангели
Мен като поглеждаш,
името ми всяка сутрин
нежно да шептиш!
Искам да си мое слънце, ...
Мъжки цветя (по един виц)
доведе ме до първи грях:
за гладиола те повиках –
мушкато и шибой набрах.
Бегонията ти последва, ...
Острови в душата - 28
единствено за гости на градчето.
В един петел, обичащ да се перчи,
загледана бе Поли зад пердето.
Баща ѝ често палеше колата ...
Интимен вторник....¿♡
*
Вторник е 60-дневна интимна история.
*
Вторник е изкривена реалност. ...
Поздрав
когато оставих оранжевото растение
на масата, до книгите: фонтанът ръмжеше,
перуанците хранеха душите на дедите си
с музика, трамваят летеше; (дъгата!); ...
Прошка навреме
щом всичките ми блянове трепереха.
Далѝ от твоя страх или от студ,
смразѝл те от реалност във химера.
И в този свят, до ужас погрознял, ...
Не забравяй, че ме има
щом за тебе мисля аз,
а луната мълчалива
в небесата е за нас.
И по лунната пътека ...
По наклон
Разстилаше се призрачна мъглата.
Набодени до кръв са ходилата,
но не отслабва женската ми мощ.
Не беше път. Не водеше към дом. ...
Жената, която не бях
Бях дъщеря, внучка, сестра
Бях любима, любовница
Бях съпруга , снаха,
Бях студентка, майка ...
Преображение
На датата си стана то.
Хладът ни лекичко прегърна
след плач на лятното листо.
Листото плачеше обилно. ...
Партизани
„Партизани, партизани
Легендарни синове
Над полета и балкани
Над села и градове ...
Глътка живот…
в небето, която се опитвам да достигна.
Онази единствена и най-ярка звезда
измежду другите, която ме разсмива.
Съзерцавам те в деня като слънцето, ...
Рисунка на асфалта
... в мига преди да завали,
красива, шеметна и малка,
момиче с дрипави поли,
те нарисувах на асфалта – ...
Красотата в тъмнината
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима ...
***
спорт измислили били.
Удряй задника в тавана,
даже да те заболи.
Ако нисък ти е скока, ...
Настигането става невъзможно
макар че не изглежда да е моят.
Онлайн живял, офлайненски опят...
За друга дума с „О“ по спешност, моля.
Какво ли не видях, къде не бях, ...
Декемврийски мартенски заек
След първия мартенски гръм –
брезата – с кора обгоряла.
Прилича на Яв и ...
Любовно обличане
И важна е космическата среща.
Очите ни взаимно се обличат
и аз съм най-прекрасното момиче,
а ти мъжа, след който всички тичат, ...
Душа ли е щом в тъмното не свети?
в петата трън за зли авторитети,
на клада сложих сетния си стих,
душа ли е, щом в тъмното не свети?
Да озари света ми – непознат ...
Възхвала на бодливите трохи
Животът следва своя верен ход –
под небеса – илюзия за стряха,
край мене оглупя бая народ
и много малко хора поумняха. ...
Бавни рани
... и все по-ниско слънцето кърви, мелтемите си Август ветролее,
с печалното и страшно "С 'est la Vie" денят от мен си тръгва ненадеен,
навървиха се птичите ята – безкрайни и безмълвни вързуници,
а аз оставам! – пиша и чета, и ви изпращам рими – дълги птици, ...
Само за теб
в очите ми пак гори любовта.
Само за теб са тези мечти,
само сега – отново си ти
с любовта, ...
Денят настъпващ, за да издържи
поетът – с тъмнината да валсира,
но пълната Луна не дава мира
и пише по високия таван.
И с пламнали очи към него взрян, ...