Стихове и поезия от съвременни български автори
Летният Созопол
Град избран от боговете,
да го обсипят с благодат,
за да е жив през вековете,
с неповторимия си арт. ...
Нощта е река
Рани дълбае, а бреговете се разливат като тъга.
Душата ми следва извивките на рапаните
и чака да съмне. Тя знае, след мрака идва
… светлина. ...
Упадъкът на обществото
малко деца се раждат,
за някои няма и залък,
за правда няма жажда,
всеки себе си гледа, ...
Тавенцето с милинките на Мама
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце, ...
Среща със себе си
и разби се на хиляди пръски.
Всяка капка роди се в сълза
и изпълни очите й дръзки.
Срещна себе си и се откри ...
Късметът вехтошар
- Пристигнах! - каза той великодушно.
Разбрал бе, че ключалка и дувар
не правят дом, дори комин да пуши.
И ситният дъждовен капков шев ...
Прошка без покритие
крие змийски език.
Говориш правдиво и мъдро
със патос в поредния стих -
И сочиш посоки и пътища, ...
Кафето
"Всички обичат Реймонд" имаше филм.
Но кафето не всички обичат.
Или със захар го обичат.
А не го обичат защо - зависими ги прави. ...
Ще съблека аз мъртвия поет, един ненужен спомен.
И ще го оставя настрани.
Когато ме попитат: - Откъде си и накъде отиваш?
Аз ще отвърна: - Отникъде не идвам и знам, че съм за няма накъде. ...
Вчера, днес и утре
Врата захлопната не се отваря.
Назад сезоните не се обръщат.
Без жар умира огънят, догаря.
Слова изказани са хвърлен камък - ...
Бях дете
къпех се във синьото небе
животът беше някак вкусен
миришеше на пъстрота
Сега е сиво и самотно ...
За добротата ми се пише
онази, дето си мълчи.
Аз – смотан интроверт – излишен,
не мога с вашите очи
света край мене да погледна, ...
"Най-красивите момчета"
Аз загивам,
защото погледът ми
има сто посоки-
като зелената трева- ...
Мъжете в моя живот
Сляпа вяра имам им.
Думите, действията... с тях не боли.
Не ще ми обърнат гръб, не ще изпитам студ.
Не, те топлят моята същина. ...
Гора съм!
и всяка една от тях заслужава повече от тези,
които ви изоставиха в ада.“
- Никита Гил
Гора съм! Пуснала корени, ...
Екстра перспектива за луда жена
ту малка, ту голяма...ще те отнеса, както си зная.
Каквото искам аз ще си го взема сама!
Да чакам, да моля!? Ооо, не, не щадя! Не деля!
Злобно, суетничко и ревниво, даже, студенокръвно. ...
Игра с огън
а аз - червени очи.
Болката завинаги ще спре,
напълно ягодови сме почти.
Аз не вярвам в любовта, ...
Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува. ...
Пробудени потайности в дъжда
тревисто и прошарено от мак,
цветисто избуяло, заблестяло
на слънце в поднебесния хамак,
вълшебство споделено, завладяло ...
Две стихии в едно - уиндсъф
необятна друга стихия, води към хоризонта и поглед влече
Сам си, спира дъха, адреналин във кръвта
необуздана съдба от пориви, върхове от вълни да покоря
Летя по вода със дъска и вятър ми дава скоростта ...
Виртуален джихад
макар далеч от бойните полета.
И думи се взривяват залп след залп,
не думи сякаш, а зъл лай на псета...
Брои се всеки мъничък трофей - ...
Патриотично
пионките редят щастливо, живеем, сякаш че насън.
А приказката продължава, вървим през ад с рекламен рай...
Родината е без държава, отпред с поредния ратай –
слуга безропотно послушен на чиковци през океан. ...
За да се срещнат нашите души
Столетия е трябвало да се роди душата
и в тялото ти да се въплъти,
и векове изминали са на земята,
за да се срещнат нашите души. ...
Mомче, момиче, сто липи
погалва ме. Позната длан.
Посяда тихичко до мен
мигът - отдавна изживян.
Забравен танц света върти ...