20 073 резултата
Пролет
Сбогувам се с преспите.
Загребвам сняг в шепи.
От топлината топи се
и става бодра вода. ...
  697  13 
Самота
Като дете бях влюбен в една Река
и всеки ден отивах да я видя
да поговоря с нея,
стоях самотен на брега, ...
  706  10 
Минават дните, губят се в безкрая,
но всъщност те не ни принадлежат,
а само водят ни до ада или рая,
където вече не ще ни задържат.
Изчезват постепенно вещи ценни ...
  883 
ЗАРАЗЕНА СЪМ С ЛЮБОВ
Със любов се заразих
и няма връщане обратно
към това, което вече бях -
променила съм се безвъзвратно. ...
  665 
Докато сме живи всеки миг е наш,
всеки миг ние притежаваме,
но с всеки миг изминал до своя край
неусетно се доближаваме!
Миг, след миг... ...
  428 
Защото... където съм там във безкрая
пак тичам, безмълвно към прежна мечта,
повярвала - ще се срещнем най-накрая,
с теб, бездумна поема, без имена...
Защото... откъслек живот ли си, мрак ли, ...
  576  13 
Символично 2
Щом солта обезсолее
и Водата ще пресъхне,
любовта ще охладнее,
а полето ще заглъхне! ...
  469  11 
В пясъчника ли зарови детството
и погреба старостта под тежка плоча?
Колко ценно е наследството,
ако клетвата не мога да положа?
Как се пенсионира младостта, ...
  890  15 
УМИРАНЕ
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива. ...
  637 
Какво остава след живота,
който приключва със смъртта?
Спомени... портрети... тишина...
Изкривени от болка лица, сълзи, самота...
живот и след живота - пак смъртта! ...
  667 
ПРАХОСНИЦИ
Във всеки миг
заключена е вечност.
Загубили ключа за тях,
вкопчени неистово ...
  598 
Над тихото пристанище на чувствата
самотен гларус - спомен пак кръжи...
Вълните - мисли мигове пропуснати
все търсят... И вината - бряг тежи.
А вятърът - надежда гони бремето, ...
  1070  34 
... Ще се разпилея
в дунапрена,
синтетиката ще ме обгърне.
Покривам с дамаска,
отгоре - памук ...
  730 
Той: Приемаш ли истината за своя Спасител?
Тя: Търся отмъщение, не спасение.
Той: Добре изпечен темперамент!
Тя: Най-красивото хладно оръжие.
Той: Посвещавам те в рицарство!
  671  18 
Звездното небе над нас - загадка,
звездното небе във нас - загадка.
Галактика с невидим център
е душата неизследвана,
сърцето ни - пулсар немирен. ...
  801 
„... който падне в бой за свобода, той не умира”
А какво става, когато извоюваната криворазбраната свобода убие справедливостта?!
Мечтите хапят тъмнината,
кръвта им крещи в моето дихание,
те са роби на свободата, ...
  879  10 
Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си: "Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.
Останаха най-верните приятели, ...
  4895  14 
СВОБОДА
Свободна съм -
каква измама
допускаме да ни обземе -
какво е всъщност свободата ...
  657 
Години търсих в себе си молитва,
но истинска, в която да съм аз.
Къде не рових сума книги минах,
но нищичко така и не избрах.
Накрай открих ей тази рима - ...
  1327  13 
Почувствах те с върха на пръстите,
сирена съм - безумна - по пътя ти,
заяждаща ключалка на мислите,
фалшиви ноти с мрачни откъслеци...
Почувствах те с дъха на музиката, ...
  672  12 
Надпревара
Не е заспал вятърът.
Завръща ли се
или заминава?
Колкото и да се вслушвам, ...
  804  16 
Не тъгувам много... Дълго не се смея...
Чувствата без плам се притъпяват!
Кратко мразя... И силно не копнея...
Сам със демоните в мен живея!
А другите, във мен се припознават... ...
  1405  18 
На кръстопът отникъде за никъде...
Посоките избирам.
Не разбирам...
Неизвестното ме вика
и ме тика ...
  556 
Аз не приемам чуждите истини,
няма да плача с немои сълзи.
Пътят в Сърцето е - иска ли питане...
Нека от собствени грешки боли.
После сама ще откривам съзвездия ...
  1293  22 
Тя беше принцеса,
танцуваща в нощта,
затворена в кръг от огън,
докосваща,
пламъка на... феникса. ...
  1008 
> ПРОВОКИРАНИ МИСЛИ
>
>>>>> На една обикновено тъжна моя позната с пожелание за повече усмивки!
> Различни сме. И чувстваме различно.
> ...
  577 
Ненадейна до искреност,
уморена сълза ме намери -
на ятата във писъка
ранен залез от хлад потрепери.
Невъзможна по смисъл, ...
  697  16 
Времето крилато спира.
Пее химн зората.
Сам Орфей с небесна лира
слиза на зeмята...
*** ...
  642  15 
В бели планини с върхове високи,
в преспи нагази и в красота дълбока.
Вятърко, попей нежно, песенно,
слънчице, изгаряй тъмни сенки.
Жарко ги потапяй тихо, тленно, ...
  482  15 
Опитвам се да събера в сърцето си
болката на целия свят.
Знам, че не е редно да те съдя, Господи!
Но защо живеем в тоз ад?
Искам да излекувам мъката от всички сърца! ...
  850  19 
В косите светли ледени цветя,
в очите тъмни снежинки бели
и топят се, и се стичат по гръдта
като бисери по кожата й заблестени.
Полазват тръпки по нозете боси, ...
  806 
ХАЙКУ ЗА ХАРИ ПОТЪР
***
Мечти, мечти...
Магии, магии...
Философите ...
  818 
Звън! И после тишина,
откъде дочух този стон печален,
от ъгъла, където в самота
една китара спи съня прощален.
Но кой си ти? ...
  1130 
Противя се на тези минути,
през които съм тиха,
сама...
Негативи от истини трупам
и... ...
  681 
Защо, Господи, си отиват невръстни деца?
Защо им взимаш душите?
Защо е толкова зле сътворена тази твоя Земя?
Защо няма ред във смъртта ни?
Защо се ражда детенце със сърдечен проблем? ...
  896  31 
ЛОДКА В ОКЕАНА
Животът ми е
лодка в океана
и люшка се от сутринта
до здрач, ...
  735  12 
Към себе си вървя притихнала,
не огнена или пък вихрена,
вървя от началото на края,
сатенено стъпвам по пътя в безкрая.
С теменужен воал е покрито лицето ми ...
  512  18 
Падаха убити дните...
Вчера, днес, може би утре...
Спусках се по снежна писта...
Слалом със препятсвия ли...
И за скоростност ли... о, не, не... ...
  572  19 
* * *
Животът ми - "небостъргач" е,
а аз, нищожен, гледам от основите...
Величествен, студен, като палач е,
събрал, на хората тревогите... ...
  791  28 
Реалността "Tук и Сега", ad hoc
(с оглед на случая), е толкова различна,
колкото много са консенсусите лични
във всеки споделен "мисловен кръг"
със своите културни суб-традиции... ...
  610 
Предложения
: ??:??