Ти слънцето си, аз пък синевата.
Ти - камъка, а аз пък съм водата.
Със силата си искам да те вая.
Ти птица си във полет, във простора,
а аз пък вятъра - в море от... хора. ...
Толкова е просто, аз от тебе искам
до мене ден и нощ да те притискам.
Няма да те имам цял живот назаем,
така просто не мога да изтрая.
Теб обичам най-много на този свят, ...
Бягам с кораба, свършил пътя си в рифове.
Разлетяха се късове цветни мечти.
Ето, пак не заспивам. Галя грифа
и е тъжна китарата, а в душата боли.
От себе си бягам. От този, когото обичаше. ...
Промени се... вече не струваш.
Защо на друг се преструваш?
Чужди устни насила целуваш...
Правиш ли се или наистина не ме чуваш?
Умът и сърцето от лъжи едвам изнемогват, ...
Очите ми са пясъчни часовници
с прогнило дъно, тъжни и обременени...
Не им помагат никакви съновници...
Кошмарите поглъщат жадно
в неистово желание за малко време. ...
Ще галя само твоите ръце,
с целувки аз ще обсипвам твойто тяло.
В едно с твойто ще бие моето сърце,
ще бъда най-щастливата жена в бяло.
Ще се врека във вярност до смъртта, ...
Душата ми отдавна си отиде,
отдавна нямам нищо в този свят,
погребах я и бързо си заминах,
останах само с болка и тъга...
Душата ми отдавна ме намрази, ...
Отплуването на Титаник
Отново зазори след дългата полярна нощ,
подводни айсберги от ледовете се родиха,
напукаха се те, при първите о` слънчеви лъчи,
заплуваха на юг някак си тихо, тихо, тихо. ...
Измислих те. Красив, добър – неистински.
И дяволски измъчван от измислици.
Не знаех, че душата ти е с болка бременна,
ръката ти – ръка, в която никой не е вярвал.
Измислих те. Прости ми. Вярвай ми - ...
Кажи ми?
- Към този, който ме чува! Кажи ми!
- Не беше ли ехото от капещи сълзи!
- Към този, който ме вижда! Кажи ми!
- Не беше ли слънце, изстина! ...
Защо се връщаш по път, който те отдалечава от теб?
Прашен завърна се преди и сега отиваш отново блед.
Забрави, прескочи онези стари болки, които позволи.
Не се предавай и сега, малко остана.
Забрави срама... ...
Любими, не спирам да мисля за теб,
сърцето ми тръпне и чака,
копнея за твойте целувки навред,
разтапям се цяла във мрака.
Обичам те, мили, ела ме вземи, ...
Колко време търсих вярното момче,
кокко време сърцето ми грешеше,
колко време се лутах безразлична,
а колко време ти до мене беше.
Всяка вечер сънувах аз небето, ...
Мраморът е влюбен... Вече!
След "Мраморът е жаден... Още!"дойде ред и за втората - последна част!
Желая Ви приятна вечер! Бъдете здрави...!!!
„Пристъпвам бяла в таен свят,
полюшван нежно в мъжките ръце"... ...
С червено вино пак ще подсладя в нощта горчивината,
с замрежен поглед, с задоволство ще потъна в лудостта...
Във тъмнината ще запаля свещи, восък ще закапе,
аз ще отпивам жадно докато не догорят...
Ще пусна нежна музика във тишината, ...