Стихове и поезия от съвременни български автори
Времето в мен
Но не случайно
навън
порой от чувства заваля...
И е стихийно, ...
Болка
и зовеше те душата,
но ти не дойде,
а аз плаках като малко дете.
Всичко за мене беше ти, ...
След пет лета...
Има очи, които не заспиват
и по цели нощи будни стоят,
има две сърца, които не изстиват
и се борят, въпреки студът... ...
По път към миналото щастие...
Звезди издъхват без причастие...
Одра луната в облак разтревожен
приседнал спомен невъзможен,
по път към миналото щастие... ...
И нека...
как ни вика
любовната пътека,
която по ръба на бездна
все върви? ...
Сън
който кара тялото ти да трепти,
да усещаш мигновено
как любовта във въздуха лети!
Да се понесеш неволно на крилете, ...
Чичо Гошо в трамвая
сваля спалната пижама
и облича се за миг,
като истински войник.
Той обува си краката ...
Замръзвам през есента
и капка, капка си студено -
дъжда си ситничък пилее.
Крача си... Заложил на "зелено".
И слушам си the frozen autumn. ...
Фойерверк
се вкопчих -
прах и суета.
Звездите трепкаха над мен -
това ли е последният им ден?
Умея да чакам
да чакам заплата,
а после аванс;
да дойдеш самичка,
да ме целунеш, ...
Мъртва Тишина
Във един въображаем свят! Отвори очите
ми!
- Ако искаш да продължиш, просто ми
подай ръката си! ...
Умиране... за двама
Аз мислех, че е прегоряло
чувството.
А всеки спомен е едно
умиране, ...
Ангелът без крила
Луната свети с ясна светлина.
Като спътник на нощта
върви ангелът без крила.
Ангелът, дарил ми любовта… ...
Нощта на разказвачката
на младостта в пътеките зелени -
девичите си плитки връзвам още
и блъска кръв сърдита в млади вени;
в бохчичка свивам голото си детство ...