Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Въпросително...

Забравих ли те?! Не. Не съм.
Макар, че даже и не съм те помнила.
Видях те само в някакъв си сън...
От снимка може би, единствено...
Познавах ли те?! Да. На уж... ...
680 8

Довиждане, лек път, приятен ден

Отново си в града на своето минало,
отворил си сърцето си за спомени.
Тук времето е своя път изминало,
като листа през есен е отронено.
Цигара палиш, плахо се оглеждаш. ...
2.5K 3

Пред млъкналия компютър

Най-страшното време - когато компютърът млъква
и през пощата даже спам не тече.
Пак си сама, празна е цялата къща,
тъмнина сплита шал върху теб.
И си мислиш кого си ранила със думи ...
1.4K 5

Текст и прототекст

ТЕКСТ:
До скоро си мислех,
че инерцията
е вечен двигател.
До скоро... ...
2.1K 20

5 истории на ръба

виенското колело спираше винаги на високото
умирах от страх
виждах звездите долу
върху проснатите платна на художниците
държаха ги на открито дълго ...
934 10

Настроение

Блуждаят мислите ми във беззвездни нощи,
прилепи без плът се лутат без насока,
повличат ме лавини с безпределна мощ
и безпощадно ме застигат пътищата без посоки.
Объркан, втурвам се в опротивялото живуркане, ...
869 14

***(на Валя Жекова)

Обичам дъжда...
Небесни бисерни сълзи...
Пречистване... За нечия душа...
Обичам да вали...
По керемидите на дядовата къща ...
1.4K 2

Лунно...

Луна като бръснач.
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...
800 6

Хумористично еротично съновидение

Интимно нещо тук ще ви призная.
Из еротични сънища витая.
В любовен огън през нощта горя.
Задъхвам се. От кадри се моря.
Сънувам тънки, разкопчани блузи. ...
831 8

Душа в дървото

Прекрасно ухае си хвойната!
Ще кажеш, по градски, на джин!
Акация бяла - свенлива е.
А орехът - той е самин.
С него не можеш да спориш, ...
1.3K 17

отлетели спомени

* * *
Като прелетни птици,
уморени от полети,
ще поспрем на полето.
Ще потърсим по голите жици ...
892 4

Залезен закон (Обичам залеза) акростих

Отново своя пурпур залезът разлива.
Без дъх остава вятърът с душата на поет.
Изтънчена мелодия лазурен щит пробива.
Човърка из тъгата ми надвечерен тромпет.
А алените пухчета на облаци ефирни ...
1.3K 18

Любовта с теб

И любов голяма, и болка, и тъга -
това ми даваш, мили, това е моята съдба.
Красиво ме целуваш и до смърт раняваш ме,
но каквото и да правиш, без теб не мога - не!
Ту безкрайно мил си, ту си много лош. ...
1.2K 3

Лабиринт

Сърцето ми е лабиринт
без верен път и без посока,
началото е малък стих,
а краят - няколко въпроса.
Наляво тръгнеш ли - сълза ...
854 5

В утринната мъгла

Тишината е минало,
смълчано в перлените капчици
на малките паяжинки в тревите сутрин.
Радостта ми полита -
разсеяна от слънчевите лъчи ...
1K 15

Кофата с боклук

Търся нейде кофата,
пълна със боклук.
Там изхвърлих спомени,
филмирани без говор, звук.
Със капака и ръждата ...
1K 2

До утре

С "Добро утро" чакам аз
в ранни зори да ме събудиш,
да ме целунеш, да ти кажа в ранния час,
"Обичам те" - не искам да те загубя.
Когато слънцето се издигне, ...
959 2

Паника

Рано-рано сутринта
взрив разтърси моята стена,
скокнах аз като стрела,
търсейки с очи взрива.
Що да видя - нищо няма, ...
1.5K 2

Усещане

Кристалчета спомени,
завъртяни в овехтял калейдоскоп.
Бързо променящи се фигури...
Коя от тях е най-истинската, най-моята...
* ...
1.3K 5

Болката от толкова обичане...

(на приятелка)
Очите -
сладкосочни
потъмнели вишни,
все по-често ...
1.2K 14

Красив

Красив си. Някак прекалено.
И твърде добре си го осъзнал.
И твърде дълго стоя до мене.
И донесе твърде много самота.
И взе, което не е твое. ...
822 4

Червените поляни на града

Червените поляни на града,
по покривите птичи,
прескачам локвите и скачам,
тичам,
а някъде пред мен , като заспало цвете, ...
743 2

Дъждът

Гръм скова небето
мълчаливо,облаците бързат,
небе, размазано от
разливащи се сиво-синкави
нюанси. ...
1.2K 2

Любов

Емоционална,
банална,
красива,
но жална...!
1.2K

Искричка

Да се правя на силна не мога,
искам вик да изтръгна сега,
че в сърцето си нося тревога
и душата изпълва - тъга.
Вървя устремена напред ...
739 5

В очите на дете

Слънцето от изтока изгрява,
развързаха ми и очите,
от тази нощна пелена,
която тъй прикриваше душите.
Готов да тръгна към брега ...
1K 3

Обича ми се

Обича ми се откачено,
без разум, като на шега,
налудничаво, забранено
и провокиращо.... Сега!
Обича ми се неморално, ...
1.8K 5

Няма те

На кораба на самотата
пътува моята душа
и търси твоето сърце!
И вглежда се в луната
да види твоята усмивка, ...
890 3

Посветено на мен

Миг случване. И тишина.
Така му е потребно на небето.
То знае колко ме боля
и как се превъзмогва пак сърцето.
Миг радост, после пак печал. ...
1.1K 29

* * *

И пак ли ще рисувам по стъклата пеперуди
със цветни, пърхащи криле?
В очите ми, до лудост ослепели,
пак ли ще се гонят ветрове?
А петък вечер е. ...
605 3

Небесен храм

Бях с някаква мръсница във мрачната ù стая
и лепнеха телата ни от сладострастна влага.
На черна страст отдаден, измъчвах и ругаех
и гаврих се със нея тъй, както се полага.
Със злоба плюх в лицето ù - картина на порока, ...
945 9

Кой ме буди

Някой леко ме докосва,
гали ме със нежна топлина.
Кой ме буди
и иска да отворя очи сега?
Слънцето ...
845 1

Изгубен

Просто нещо, което написах тази сутрин...
Живот мизерен – зла прокоба.
Един момент, изпълнен с злоба.
Безкрайно лутане из коридори празни.
Размирици с лица и идеали разни. ...
933 3

Морският Бриз

Притихва нежно морският бриз.
Една неволна усмивка остава.
Сред силния любовен каприз
морето тайно утеха ти дава...
Морето от мен се отдалечава. ...
761 1

В копринената нежност на очите ти...

Видях в очите ти - златист сатен,
маслинови отблясъци от залез -
едва, едва в морето потопен.
И шепот бризов, кротко галещ
гърба на вълните - светкавици, ...
1.1K 27

След раздялата

След раздялата
В свят от бури и ветрове
отведе моето сърце.
И сякаш изчезна любовта
от нашите влюбени лица. ...
938

18+ Феноменална

Цяла вечер ме държиш в ерекция,
чакай малко, утре съм на лекция.
На тебе ти е лесно - до обед ще ми спиш,
но като те гледам - на четвърти тек държиш.
Да не отказвам - от малък съм научен, ...
2.1K 22

Няма да мога

Вибрираща, пастелна тишина
люлее се в ядрото на очите ми,
изтрила остротата на деня
и думите, под клепките занитени.
Безполюсно немее нежността, ...
1.1K 18

Тъй плаха съм и тъй несъвършена

Тъй плаха съм и тъй несъвършена,
сравнена с нея, просто съм една
не будеща желание и земна,
подобие на сянка на жена.
Не съм красива с чар на Афродита, ...
773 7