Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще ме има ли...
Ще ме има ли
и мене
някога, там –
в твоя стих – ...
Ангел и дявол
и същият, който от мене беше в ада пренесен.
Който показа ми що е омраза и научи ме как да ранявам,
същият този, който отучи ме грешките аз да признавам.
Който заведе ме по всички пътеки и отвори вратите от раз, ...
Невидимо признание
намирах разни своеволия.
И без вина, и без целебен лек,
откривах пътища в безброя.
Не търсех теб, нямах и причина ...
На моите съученици
слана блести във нашите коси.
Големи станаха децата ни,
но онзи огън още в нас гори.
И още млади са сърцата ни ...
Последен урок
Минавах край просяк, тъй жалък и стар,
очите - прозорци в пустиня.
В тях бе бушувал младежки пожар,
но днеска зоват милостиня. ...
Искам...
горчиво да страдаш за всяка пролята сълза.
Да се молиш за усмивката на моето лице,
да ми върнеш радостта в разбитото сърце.
Искам да изтрия всички спомени със теб, ...
През детските очи...
мирише сладко? Като мед?
Да няма захар във листата?
Мамо, мамо? А колко е безчет?"
Липата е пълна със нежност, ...
Уморих се...
Уморих се от чужди болежки.
Уморих се от дребните даже
и приятелски уж все съвети.
Уморих се от селски интриги. ...
Селската ЕнтелЕгенция
Насред село - на мегданя
сбрала се ЕнтелЕгенция -
кмета, даскал, че и попа -
Мис избират, 'ма с претенции. ...
Затихва...
Вървиш по пътя, където водата е червена.
Вървиш покрай спомени и ровиш в миналото.
Там, където всичко в болката потъва!
И мечтите си на парчета би разбил, за да ...
Събуждане
безбрежна светлина,
облаци няма,
слънцето спи - чака душата на своите мечти...
То търси и дебне къде са сърцата, ...
По пътя на мъдростта
Мъдър съм, казват.
Събирах мъдростта с годините,
но дните отлетяха,
изгубих по пътя роднините ...
Откраднатият миг
само миг от вечността,
горд властник да му стана
и в мъката, и в радостта.
Да чувствам, че владея ...