Стихове и поезия от съвременни български автори
светът е илюзия
всичко в живота е тленност и прах.
Дните минават, пропити със страх;
наш'те мечти той превръща във крах.
Приятел и враг вървят ръка за ръка ...
Ела
Студ... и мрак... и тъмнина...
Студен дъжд и непрогледна мъгла...
Вървя по пътя сама,
изричайки твоето име едва. ...
Тринадесет стълби
катерим след всяка раздяла.
И всяко стъпало е остра ножица,
която ни реже крилата.
Девет кръга, а може би повече ...
Как искам да съм силна...
дори и в слабостта
и с нежност да прегърна
най-малките неща.
Да мога да издържам ...
денонощия
пристигаха нощите
измъчено празни
танцуваха рондо
под пищящите клони ...
Той пребива в съня си съдбата...
(писано през сълзи...)
Той не рисува. Но е перфектен художник.
Не рисува, вече не може.
И е безплътен. Без срам го събличат. ...
МиРистерството
четвъртити хора
отлагат смисъла
за другия четвъртък
който няма как ...
Още те
Детенцето:
- Ама боли ме.
Майката:
- Като се събудиш, ще ти е минало. ...
Privat
открит лист
за въздишка
по-скоро морно дихание
привет ...
Капан за сънища
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени, ...
На птицата... крило
Прецени ли ловеца с кръвясали очи,
който дебне в сърцето със... зло,
насочил дуло към висините и не спи,
готов да отстреля всяка нежна твар, ...
Нима
Нима съм твоето слънце и луна?
Нима те е страх в мен да се влюбиш,
че може би някога ще ме загубиш?
Нима не искаш да ме видиш? ...