Стихове и поезия от съвременни български автори
В моя свят
В моя свят има радост,
но има и мъка...
В моя свят самотата е лек.
В моя свят има малко победи. ...
На теб...
Душата ми сякаш гори.
Казваш ми: "Забрави!"
Не мога, бе! Ти полудя ли?
И до днес не мога да разбера ...
Ще ме чакаш там
прекрасното ти слънчево лице.
А после с ругатни ще те охуля
и ще строша добрите ти ръце.
Ще те бода с игли, на клада ще те вържа ...
ЛУНАтично
поседна луната
и с плаха усмивка
погледна в прозореца -
с лъчите си търсеше мен... ...
Молив на скръбта
Защо съдбата ми е толкоз чужда?
Защо отново мoлива погледнах?
Защо отново към огъня посегнах?
Отново ли съм тъжна, дори сама не зная? ...
Чашата от най-тънкия кристал...
нападали,
отронени
от вятъра
листа... ...
Отдавна камбаните бият за помен...
Бил си зает, т.е. нямал си време...
Тази пиеса, любими, отдавна я зная.
... Всеки ъгъл на спалнята вече я стене.
Монолози реди ден и нощ тишината, ...
"Чистота"
Крила разпери, сляпа Самота...
Протегна нокти - дращейки Света...
... прибра ги - сграбчили една Душа...
.................................................................. ...
* * *
тихо полюлявам крака.
И пия чай от ментови листи
против простуда и тъга!
Отсреща ме гледа сърдито ...
Сенокос
със копита потропват
и полето ухае на билки...
Слънцето накъм хълма
захожда към косачите, ...
* * *
Kогато утрото те стресне
с жалък вопъл
и се чудиш дали да му помогнеш,
отмини нататък - ...
Промяната на хората
защо така се променихме.
Защо се мразим и ненавиждаме,
защо се крием и си завиждаме.
Вече няма братска обич, ...
Излишна
или ти мен създаде (от нищо) -
вдъхновено, с размах...
Как така вече станах излишна?
Като в сън проумях - ...
Пропадам с последната поанта...
в очите на хората.
Опустошена,
аз и ти знаем това.
Самотница, ...