Стихове и поезия от съвременни български автори
Картина
Рисувам в далечината с капки от сълзи,
рисувам твоя образ, погален от утринна роса.
Следи намирам от всичките ти стъпки,
последни, изваяни нежно от празни мечти. ...
Черната земя
Със пътища, които нямат край,
по мъртвата и пръст растат цветя
които нямат корени и цвят.
Тя е скелет на един умиращ рай. ...
С многоточие скривам...
зад гърба ми
уморен се търкулва.
И потъват в съня ми
пак въпроси потулени. ...
Край мен си...
има те... в сълзи тъгуващи със мен във дъжда,
в прииждащия вятър тих на есента,
в отронено, с копнеж политнало листо,
в притихналата вечер тиха на нощта, ...
Дарявам...
Дарявам половинките на влюбени,
които тъжни нямали са цяло...
докосвам ги с перото на Изкуството -
да бъдат тяхно огледало!... ...
Ако бях, ако беше...
Милан Кундера
Ако бях малко по-лекомислена,
ако нямах спирачки от чувства,
ако бях с гладък гръб... като пистите, ...
Подранила есен
http://www.youtube.com/watch?v=swkT07TP-mo
Умирайки,
рисувах по небето
с кръвта си залеза. ...
Спомен... тъй тъжен
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме. ...
Мълчанието на овцете III
„Така трябва" - пускат родителите по пързалката.
Е, ако с моето дете опитат такова „възпитание морално",
ще ликвидирам „възпитателите" най-ритуално.
Геронтокрация - вървим към бъдещето с „200-годишен човек", ...
Blessed Are The Sick
не е добре да си близо до мен.
Аз не съм този, за когото ме смяташ.
Повярвай, спаси се навреме.
Ти видя съвсем малко. ...
Проклета! (Днес съм далечна)
Дойдох да ти целуна нозете… (Сетне отлитам)
Господ отдавна ме прокълна -
да съм ти отнета. (И в сълзи пропита)
Тази нощ ще те чакам. Смирена. ...
Ще бъдеш пак... щастлив
във своя дом ти разбери!
Пак денят ще е красив
и няма вече да боли!
Определяш моята съдба ...
Хвани ме за ръка
Покажи ми света, който аз не мога да разбера.
Прегърни ме пак и ме стопли.
Така, както ме топлеше преди.
Кажи ми, че искаш да останеш. ...
Мога
мога мислите си сама да подредя!
Мога без хората живота ми отново да подреждат,
мога спомените болни сама да изгоря!
Мога сама да опитвам отново и отново, ...
*******
как силно може да боли,
и прегръдка тъй мечтана
не може да те утеши.
Със сълзи пълнят се очите, ...
Нежност в пясъчен часовник
душите ликуват, видели морския блясък.
Смехът и тъгата, шумът на морето...
китарата плаче, скрита в сърцето,
облечена с бялата, твоята риза... ...