БЯГА ВСИЧКО ОТ МЕН
Бяга нощем от леглото ми сънят.
Като полъх на крило над мен прелита
и оставя мисли да ме връхлетят,
да не мога да смиря душа разбита. ...
Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми, ...
Искам да мълча в потръпващия мрак.
Единствена луната да ме чуе.
Камбанено да дишам. Като в храм.
Ранима пеперуда душата ми да бъде.
И искам да крещя, когато няма ме. ...
И всичко почна "само" с възпитание –
да се държиш "нормално" според всички "норми",
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми.
И власт, и воля, и образование, ...
Простила съм за всичко... искам да забравя,
глава да вдигна и напред да продължа,
харесвах те, но ти ме пренебрегна,
не те коря - ти нямаш тук вина...
Не ме наказвай с толкова омраза, ...
В черно-бяло после ще ни имаш.
В мислите, в блянове и спомени.
Затова не спирай с очи да снимаш,
доде сме топли и още разголени.
Доде съм под теб като стихия ...
Колко още трябва да се боря, ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...
Тя беше усмихнато, младо момиче,
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.
Той беше млад и прекрасен. И нежен. ...
Тъгата тъжно ме тъгувала и затъжила,
под стрехата във душата ми се задомила -
дом домувала, пожара с болка тя тушила
и сърцето в паяжина с мъка омагьосала, пленила...
Наскоро една симпатична лелка ме „маркира" за зет.
Искаш ли да ти направя психо-портрет?
Имаш приятели, които само ти смяташ за такива.
Можеш да бъдеш и кротка, и дива.
Има една песен, от която те боли. Спомени тежки. ...
Обичал ли си?
Тривиално ли е да искам да съм щастлива?
Ако да, нека загубя цялата връзка с този свят.
Нека ме има само в мечтите,
и то в тези с любовен заряд! ...
Очите ти изплуват в мислите ми
и ме приканват с палав блясък.
Сякаш искат да ми кажат нещо
със звука на птичи крясък.
Ще ги почакам, може и да заговорят ...
И лодките се сляха с пясъчните дюни,
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари. ...
През 1966 год. Недялко Йорданов пише текста на песента "Някога, Някога" (толкова някога, колкото девет лета...) по своя собствена музика и като съавтор с Борис Карадимчев и Хайгашод Агасян. Припявайки си веднъж тази песничка, в мен се роди идеята и започнах да нареждам свои думички. Така се получи т ...
И ставам сутрин, в огледалото поглеждам –
за миг се сещам аз за този път объркан.
Затворено си в мен... но се изцеждам...
Защо ли те държа затворен... ще се побъркам...
Или е късно вече? Не... не зная ...
Под слънцето във падналите сенки
лозята се оплискваха - лениво.
Берачите изтръгваха ги нежно -
картина на движение красиво.
Залепяха им пръстите в зелено, ...
Летния кораб котвата вдига,
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...
На плажа, в разноцветни редици, ...
Мислех, че ще бъда щастлива,
макар че никой не разбира.
Това, което искам, едва ли ще получа.
Рядко ми се случва да сполуча,
в любовта отговор на чувствата си да намеря. ...
Не тъжи, малка моя...
Никой не умира в неделите.
nicol (Магьосница )
*********************************************
На Ели, която остана на 17 години. ...