Стихове и поезия от съвременни български автори
Многоточие...
Смъртта е
точка!
Смъртта е
сетният ни час! ...
* * *
заслепените очи поглъщат светлината,
грохотът на падащи сълзи пронизва глухотата.
Недокоснати мечти се реят в тъмнината,
надеждата крещи ми пред вратата. ...
поглед във времето
Време, отмерено точно,
неизмерно пространство дели.
Желанията, дето започват,
фактите чакат сами. ...
Чехлите ми
докато не си се отрекъл три пъти,
че Ме не познаваш.
Лука гл.22:34;
... И за да прекъсна черната ти серия ...
Миг самота!
а да отида на онзи приказен бряг,
където можех да избягам от всичко,
където можех да остана сам с мислите си!
И докато се вглеждах сред нищото, ...
Любовта
> Да обичаш, значи да даваш, но също да умееш да прощаваш,
един за друг родени, споделят тайни съкровени.
Любовта е някаква магия, но може да е и стихия.
Защо любовта така ни завладява, защо понякога ужасно наранява?
Веселко стихче
и впрочем, стих ти сътворих.
Но римата ми малко бягаше,
а пък и времето ме стягаше.
Да! Почнах аз и ред след ред, ...
Когато не виждах надежда
Куплет:
Когато не виждах надежда
и таванът се спускаше ниско над мен,
оплетен в невидима прежда, ...
Животът ми
само болка от отминали дни.
Душата ми с тъга се облича,
окървавена от несбъднати мечти.
А някога така обичах да се смея, ...
Дяволи проклети!
В пъклото пуснете ме да вляза,
отворете тези двери.
Омръзна ми помията да газя.
Научете ме да мразя. ...
Сквернословиш
нямаш мира и в почивен ден.
Оня мъж отдавна си замина -
ти го сряза, че не е Гоген.
Не елейно, богохулно хукна ...