Стихове и поезия от съвременни български автори
Красива си! Защо не ми стига това?
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
Добър вечер, Самота!
Влез! Не се притеснявай!
Ще ти подам даже ръка.
Виждам, че пътя не си го забравила.
Добър вечер, приятелко стара! ...
След първата голяма раздяла..
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа ...
Омръзна ми
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...
Песен
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
Ти си този...
Изведнъж в живота ми се появи...
Не мога аз да мисля денем,
а нощем в сънищата ми се настани.
Ти си този, който в сърцето ми живее... ...
Алборан
слънце, вятър и море в едно трио
Дъждът вали, останах сам,
тревожен стон на Алборан,
в косите музика се стича, ...
Невинен
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
През кашлица
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
За вината ти
писмо ти пратих.
За мойта отлетяла вяра,
за мойта мечта еднодневка.
Пише: ...
нещо лично
което ми пращаш
не е болезнено
тихо
в кръвта ми се влива ...
Зад пурпурната завеса
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла, ...
Смисъл, който ти си знаеш...
който ти си знаеш...
Смисъл, скрит,
от устни страстни и горещи...
Смисъл, велик, ...
Любовта е...
Една рана в твоята душа,
която изгаря без милост твоето сърце
и те оставя отправен към небето с молещи ръце.
Какво е любовта? ...
Да възпееш живота
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...
Минотаври
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...