Сбогувах се със времето разделно.
Отдавна стъпвам твърдо по земята.
Дали мечтая? Да. Но знам "вълшебно" -
не е дори от приказката... за ламята.
Килимчета летящи знам, че няма. ...
Просто се усмихнете:):):)
Вчера някакъв тип ме хареса
и се опита да опипа моята душа.
Попитах го: "да ви приличам на мутреса
или на някаква лека жена"? ...
Колко много те викаше… вятърът.
Май остана без дъх… призори.
Май повяхна небето. И плачеха
милиони звезди изведнъж.
Бяха в шепите. Бяха… Ех, някога ...
Здравейте! Днес съм на остатъци.
Един след други днеска ви броя.
От пръстите ви търся отпечатъци,
в предишните ви пламъци горя.
Сега опитвам да си спомня ...
Залязва слънцето във своя ход!
Движи се по пътя си небесен, утопичен!
Огрява океана в простор широк,
който днес е толкова различен.
Край брега самотен, оцветен във жълто, ...
Нощта без теб
През нощта гледах луната и звездите
и мислите ми бяха свързани с теб.
Като падащи звезди проронвах сълзите
и осъзнах как съм много хлътнала по теб. ...
Заглавието порива събуди,
на автор непознат се доверих.
И всеки ред, от предния по-чуден,
безредието в мен превръщаше във стих.
Чета и препрочитам, ...
Има пещери, които нощем светят,
но в тъмното се лута - денем моето сърце,
и след като душата през изгрева залезе,
витражът ще е цветен, очите ми - и те.
Защото бледа сянка сега аз бях на онзи, ...
Колко е тънък пределът в изкуството,
как стъпваш по тънкия лед...
Не гледай надолу, главата - високо със гордост
и следвай пътя си с чест.
Какво би дал художник, ...
Всичко ти дадох, избягах от рая,
душата си продадох, без да зная.
Всеки миг като вечност минава,
усмивката в сълза преминава.
Сърцето студено, престана да бие, ...
Не знам откъде да започна. А имам да кажа толкова много...
Сега как ми липсва изражението ти строго.
Как се усмихваш, как ме гледаше дяволито...
Беше буйна като река, излязла от свойто корито.
Не е изминал и ден, без за теб да се сетя. ...
Животът в теб догаря като свещ
и восъчни сълзите ти горят във мойте длани,
изстиват във изгарящ за живот копнеж,
а мъката превръща ги във живи рани.
С треперещи ръце разлистваш спомени ...
Често крачим срещу нас самите,често крием се - надеждата потулили,бягаме - излъгали дори мечтите -неспечлили, но пък и неизгубили..Някой ни привлича непонятно,но за всеки случай крием огъня,казваме си: ДНЕС е утрешното НЯКОГАи не искам да остави тъжен спомен....Някак си по-лесно е да вкусвамесигурно ...
Прости ми, че не мога да простя!
Болката, раздялата, гнева...
Дори сега сама да трябва да вървя,
аз пак не бих мълчала за това.
Да простя и напред да продължа, ...
Над покривите пада мрак. Като присъда.
И гилотинно врязва се в душите.
Отново сънищата на Париж ще бъдат
със кръпки от мечти и грях съшити.
И само каменният звяр будува, ...
Нали не съм се лъгала, че мога
да обичам още, след всичките лета и зими,
и в дните си, необозримо,
дали ще мога да обичам - тебе?!
Нали не съм се лъгала ...
Навярно в очите му изглеждам жалка,
като дете сред тези огромни тълпи.
НЕ! - просто по душа все още съм малка
и трябва да се научи да ме търпи.
С пролетта ще порасна аз като цвете ...
Когато... съм сама и теб те няма,
пространството замлъква в тишина,
сърцето ми отмерва всеки удар
и аз загърната съм в черна пелена.
Белязана... във думите неказани, ...