Стихове и поезия от съвременни български автори
Последната вечер на морето
За последен път вървя по плажната алея.
Движа се леко... с финес.
Лампите ме галят със светлината си.
Вятърът докосва нежно голите части от тялото ми. ...
На теб... с болка
Тъжно и пусто е в моята душа,
сърцето плаче непрестанно,
защо ме нарани така,
защо убиваш ме тъй бавно? ...
Звезда на небето
светлина прониза ме през сърцето!
Ангел спусна се на земята,
донесе искрицата, що запали огъня в душата.
Пламъкът гореше, а вятърът свистеше, ...
Непростена
Все на мен ли ми е писано така:
непростимо да греша
и наслада аз да търся от греха.
Само аз ли съм проклета ...
Сена
който го е гледал няма начин поне веднъж да не го сънува:
как разбива се в стената едно сърце голямо,
шампионско, истинско и прямо.
Обичан от Япония до „Спа", ...
Ножът на волята
Ей, защо ме гледаш? Ритай стола!
Не се страхуват от смъртта мъжете
и надеждата им храбра не е гола.
Увиснах. И затърсиха краката - ...
Като камбанен звън...
понякога ме давят дъждове...
В прегръдка искам да се сгуша,
а брулят ме арктични ветрове.
И странно чувство ме обзема - ...
Избягахме от храма
там търговците
доволни
проповядват.
Обърнаха понятията - ...
И говорели си две звездички...
и пътя млечен,
и Земята цяла?
- Искам само онази светлина...
- Искаш ли хиляди звезди да огряват твоите очи, ...
Защо обичаш?
когато от всичко се отричаш.
Робиня на собствената си душа,
ето това е любовта.
Даряваш топлина и ласки, ...