Стихове и поезия от съвременни български автори
Щастлива си, Любов...
Ухаеш на зародиш.
С душа на нежна струна.
С усмивка - лунен сърп.
С прегръдка на маслинов клон. ...
Сам
в която те няма,
ме посипва
с кристали умора.
Падам... ...
Песента на Времето
възседнало
часовниковото махало,
в упоение
люлее се ...
Мраморът е жаден... Още...
Мраморът помни
интимните тайни...
Вплел във съня си
сок кехлибарен, ...
На мама
Сега е вече забравено...
Когато беше нещастна...
Аз идвах при теб и те питах... задавено...
... Мамо... защо пак плачеш? ...
На един Той
На задната мотриса на трамвая.
Не беше стар. Но гниеше от глад.
в борбата си да свързва двата края.
Той винаги миришеше на пот. ...
откровено
Сърцето ми още трепва,
само като си спомня за преди,
за твоя образ, който изниква така неканен в съзнанието ми.
Това е, което чувствам, ...
за три водки и фетишизъм без граници
мамка му
да ахкаш и охкаш
над световната мъка
да нарисуваш на стената чифт белезници ...
Животът е прекрасен
и не мисли за следващия миг.
Живей и смей се - всичко е излишно
и всичко е като последен вик.
Пари да нямаш, пак ...
Насаме с облаците
Какво не бих дала да го няма града.
Всичко бих дала да умра тук сама.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с пълни очи и празни ръце. ...
Равносметка
Много слънчеви дни преживях -
отлетяха годините млади...
Доста болка и гняв преболях -
уморих се, не сетих наслада... ...
Ние ги убихме
и бутаме ги пак към пропастта.
Не виждаме ли колко са самотни,
а поднасяме ги с цвете на смъртта.
Виновни сме, че всеки ден поне ...
Ще те запомня
Тръгваш ли!? Почакай още малко -
остани.
Аз те помня,
недей ме забравя ти! ...
От този свят без нищо си отиваш
Разплита се животът в непотребна кал.
Не взимаш болката, и радостта не
взимаш,
какво от туй, че честно си живял. ...
Сбогом, самота
на минутите, облечени във гола празнота.
Усмивката ми върна на лицето
и отново се почувствах най-обичана жена.
Щастлива съм. Сега. Макар че е далече. ...
Забравил за снощи
Не се унижава с целувки.
Ти я гледаш.
Погледай я още.
Това хапливо я кара ...
Две сенки
две парещи звезди оглеждат се в душата ми като във огледало...
Две ноти прошептяни разтреперват всичко в мен,
две сенки, вплетени в едно, изпъкват в мрака тих, усамотен...
Едната сянка в огъня танцува и разпалва го със страст пропита, ...
От пламъка във моите очи
запалвам този малък лист хартия
и моливът започва да искри,
защото пише с някаква магия.
Реди до тебе думи, ред след ред ...