Стихове и поезия от съвременни български автори
Разговор с приятел
ми изглеждат полегати,
когато стигнах на
отсрешния връх.
Коликционирам спомени ...
*** (Да чуваш...)
Да чуваш всички чукове,
които бият във нощта.
Ти, властелинът на деня
сега трепериш като вятър. ...
Бъдещи спомени
и ръцете протягах...
да покажа, разкажа...
за чувствата сластни и страстни.
Но никой не разбра... ...
Не ми спестявай нищо...
вълшебнико - Живот!
Аз искам да опитам
горчив и сладък плод.
Да плача и се смея, ...
Не ме погубвай...
С мълчание във мен крещиш
и реят се във мрака птици...
с ръце рисувах своя щит -
не ме погубвай... своята царица... ...
Луд
душата ми когато скръб душеше...
Това бе страшен начин за живеене,
но не и грешен...
Когато от амвона в парламента ...
Търся
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Че не съм от този свят,
сърцето ми шепти. ...
Такава съм докрай
Още младо е сърцето,
още млада е душата,
има пламък във очите
и ще тлее той до края! ...
Защо ли?
когато твоите очи
няма да ме видят.
Защо да съм щаслива,
когато твоята душа ...
Без Любов
а до скоро бяха неразделни.
Помежду им тишината
пропасти разтваря безпределни.
Заглъхна веселият смях ...
Вратата ми отворена е още...
Избеляха очите ми от гледане в пустото,
годините потекоха по бедрата ми,
един живот на гребена - в лустрото,
пулсира като вена в ръката ми... ...
Песента на черните звезди
Невярващи. И твърде уморени.
Без светлина останали. Без пламъци -
замръзнал огън в черни звездни вени.
Раздали са ги някога. На някого... ...
Хиберния - 1част
сред острова зелен,
в една гора голяма
на поляната Мериен,
в огнен кръг ...
Изсмукано шербетово лимонче
Една земя,
едно небе,
много хора,
просто едно дете... ...
Сълзи
и Те не идват от моите очи.
Не са кристални и солени,
а са винено червени!
Ти си призрак в моя живот... ...
Лъжите ти!
Лъжите ти са като океана. Толкова огромни, така мътни.
Въвличаш ме в тях, когато си поискаш,
без дори да знаеш, че не съм добра плувкиня.
Мислиш си, че всичко, което правиш, имаш право да го правиш. ...
По пътя на живота, когато те е страх
а уж вървим по път...
по пътя на живота все изкачваме...
и за да минем по-нагоре,
някой все ни взема... ...