Стихове и поезия от съвременни български автори
През вратата
прочетох тайната в очите на децата.
Разказа ми я сянката, едната,
която носи се насред полята.
Показа ми къде е суетата, ...
Защо, Родино
продадоха под масата
дори и бъдещето на децата ни!
Защото твоите поети
са гладни като хъшове ...
Сбогувахме се с теб, Маестро!
Сбогувахме се с теб, Маестро!
Отиде си! Остави пустота!
Откъсна част от нас самите -
от тяло и очи, от нашата душа. ...
Какъв е начина да бъдеш егоист?
- да имаш сили да живееш в мрака
- да имаш воля
- да си непукист
- от никого по нищо да очакваш. ...
Открадната жена
А ти за мен?
А страшно е, че любовта ни си отива.
Аз мразя те...
Мразиш ли ме ти? ...
Цигара
и глътка дим ме кара да летя.
Обвива ме безкрайна тишина,
вплела се в нашата душа,
защото никой не говори и никой не чува... ...
Време за проза
Утре ще напиша
най-доброто си стихотворение
за смисъла на битието
или за най-силната болка. ...
Как ми липсваш!...
Как ми липсваш само!...
И устните, и твойто рамо...
и тръпката, с която ме жадуваш,
очите ти, в които съм сънувала!... ...
Открито
Като книга разтвори се,
всеки ред ми покажи,
да ме убеждаваш
не мори се, ...
Flirt с JB и един непознат
Чиста глътка удоволствие -
за ценители.
Позволявам да ме черпиш...
За силно впечатление ...
На куц крак
(Ако изобщо има среда).
Някои трупат запаси, имане,
аз го превърнах в игра.
Полунашега отминавах обидите. ...
Мидата
любиш принцеси, но само насън.
Стискаш се здраво, а къде е пролуката,
през която да погледнеш навън?
Само в себе си ли се оглеждаш, мидо, ...