Стихове и поезия от съвременни български автори
Отдавна или скоро...
преди да се родя.
След туй те търсих много
във други имена.
Заблудата е кратка... ...
Еврика!
хич недейте спори:
мене ме обичат
хубавите хора...
Крайречни сенки
Минало. И бъдеще.
Сега е толкова далеч.
Светкавица и гръм.
И самота. Будуване. ...
Надежда за светлина
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта,
прободена от блясък рана зее.
Бавно по душевният паваж ...
На Вал
и обърка ми душата!
Най-нахално, без да питаш,
много бързо взе да пипаш!
Но накрая от играчка, ...
Голгота
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
1
“Разпни го, разпни го!” ...
... На брега на морето...
Седя на брега на морето
и чувам шума на вълните:
- "Къде е, ме питат, момчето, с което
преди тука се скитахте!?? ...
Не си студен...
Не си студен - ти просто си от камък...
жадуващ малко топлина...
Не си студен - ти просто стар си замък...
витаещи любови, пръст... трева... ...
Мечти ограбени
Ръцете сплетени държим неразделно!
Полъх - нежно развяващ косите
в нощи, отдадени на мечтите!
Слънце, излъчващо нежност, ...
Слабост ли...
във водите свои, с пътуваща галера,
да засветя подводно с надежда най-бяла,
не, не съм изхвърлен баласт морален.
Понякога ще изплувам и непотребна - ...
Тъмни тайни
в годините — прецизен филтър.
И капка бисерна остава.
Почти невидима. Сърдита.
Защо е толкова мъничка? ...
А бяхме някога семейство...
Гледам патериците подпряни
до легло самотно, като нар,
чаршафите със месеци непрани,
а в него свит баща ми стар... ...
Аз
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли? ...
Светлоструйна и нежна
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
Не ти се случих...
Не ти се случих.
Разпилях се.
В очите ти -
мозайка от сълзи. ...
Зимна нощ
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...
Признание
когато
те видя през дъжда
чаровно чакащ...
Когато ...