Спри да вярваш във това,
че отидеш ли си, бързо ще спре да боли...
мъка, сълзи... ден-два...
и на третия ще се усмихна! Дали!?
Не, няма да боли! Ужасно много ще боли! ...
Ти си обещания ми празник!
Твоят дом сякаш няма врати.
Чувствата в мен са толкова разнообразни.
Колко си весела и топло колко струИ!
Говори кенарено-вълшебна симфония. ...
Приближих се към теб, без грим, с дрехи неогладени.
Погледнах те с чувство, не знам какво, не бях го досега изпитвала.
С копнеж в очите ти човърках, в тез очи тъй жалени,
и бавно мигах, да те видя на парцали.
Стискаше чанта, хубава, нова, чистичка, ...
Аз навярно нещо съм ти дала,
щом търсиш още мойте листопади.
И докато в тебе съм живяла,
май погубила съм твойта младост.
Ти твърдиш, че вече съм изтрита, ...
Отиде си! Потъпка ми сърцето.
И знаеш ли... не чувствах болка.
Не усетих нищо там където,
остана само пепел, прах и мокро.
Отмина време, вятърът заблъска, ...
Обичам да гледам в очите ти,
през тях сякаш се докосвам до душата ти,
толкова тъга, толкова скрити чувства и неизречени слова.
Да поглеждам в тебе сякаш съм крадец на премълчани думи,
без глас научих се да разкъсвам тишината помежду ни. ...
Жестока бе последната им дума
Осъдиха на кладата жената...
Не стигнаха молбите като сума –
стовариха на клетата вината...
Линчуваха я, все едно престъпна... ...
До моя съпруг :)
Делегира ми правата върху сметката -
да плащам ток, вода и телефон.
Затормози ми се нещо много клетката
и се успокоявам във варненския МОЛ. ...
Тръгвай си! Не си ми нужна вече!
Моят свят полека се руши.
Не бързай! Не отивай надалече!
Просто стой и гледай отстрани.
Ще рухне първо вярата ми в тебе. ...
Къде сте днес, Рицари с бели доспехи?
Къде сте, измислени в сън Дон Кихотовци?
Когато Русалката търси утеха,
когато на късове рони живота си?
А толкова много до скоро ви биваше... ...
ТИ ОТНОВО СИ ТУК, СПОМЕН МОЙ,
ПАК ДОЙДЕ КАТО ГОСТ НЕПОКАНЕН,
СПОМЕН ЧИСТ КАТО ЛЕТЕН ПОРОЙ,
ПАК СИ ТУК ТИ, МИРАЖ МОЙ ИЗМАМЕН.
С ТЕБЕ ИДВАТ ДВЕ ТИХИ ОЧИ, ...
Мога да разкажа много за изстрадалото сърце...
то е като рицар на бойното поле,
за болката безпощадна, за любовта красива и млада...
за есенния дъжд, който лее кристални сълзи,
за бурите - стонове на отлитащи ята... ...
Нека спрем да сглобяваме глупави пъзели.
Всеки следващ пейзаж е със скучни нюанси.
Пременихме до сиво палтото на зимата,
есента се спомина със смешни окраски.
Невъзможно лепихме зрънцата по пясъка. ...
Колко много с теб си приличаме -
толкова се страхуваме силно да обичаме.
Колко много с теб си приличаме
и винаги чувствата си отричаме.
Колко много с теб си приличаме ...
Не съм тъй честна както мислиш ти,
не съм невинна, ти недей да вярваш!
Че другиму аз бях, че се сгодих
след теб за мъката коварна...
Откакто теб те няма на света ...