Стихове и поезия от съвременни български автори
Пропукана тишина
В мига, когато
тишината се пропука
и писъкът от самотата
счупи огледалото ...
Боли
Празни души, пробити - боли.
Самотата гори, отвътре гори,
отвътре кърви, ужасно кърви!
Жестоки игри, ножът блести, ...
Откраднат миг
Онзи полъх ме накара да живея, за да заровя пръсти в твоите коси.
Когато ми обърнеш гръб, да мога да плача от радост, защото те обичам.
И след това да открия смисъла в друг образ...
Защо не мога да спра?
по алея от отровни мечти
и думи изгубени сричам,
а от буквите ме боли.
Дъждът ме бие жестоко ...
Повдигай ми, ветре, полите...
та трън да им стана в очите
на всички онези жени -
ревниви до лудост дори.
Повдигай ги, ветре, нагоре, ...
Равносметка
с катинар заключих аз,
извадих листа и направих сметка,
чертата теглих и осъзнах :
пропилях живота си за чужди идеали, ...
Бобец със люти чушлета
До топлото огнище,
приклекнал сам,
аз бъркам
в черното котле ...
Отмиращ вид
това е днес секрета
в живота. Всеки сноб,
престъпник и керета,
щом мазни се умело, ...
Искам те!
Как искам
да те докосна
когато гласа ти
чуя в телефона. ...
Щастие
Щастие, което ти ми подари!
С усмивка срещам твоите очи,
копнежи чувствам - истински си ти!
И наш`те срещи, най-случайни, ...
Бягство
И не мисля,
но те виждам...
Не, не искам да те виждам!
И те гоня, ...
Приказка (хайку)
тих дъжд целува жаби
принц изгубен спи
Но защо
От вчера за утре, почти...
Неочаквано днес се затвориха дверите...
Но защо все за мене, кажи?!
И умряха у мен всички сънища цветни - ...
Шепнеш, шепнеш
името на другата, другата,
фриволно мокра лепнеш,л епнеш,
приела кърваво услугата, заслугата,
главата наклонила леко, леко, ...
hard
и ме изхвърли от живота си
преди да си влязъл премного в другия свят
в едно парче самота
в приказни сънища ...
Отдавна или скоро...
преди да се родя.
След туй те търсих много
във други имена.
Заблудата е кратка... ...